Определение № 50019 от 21.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 683/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на К. Ц. Г. срещу определение № 15 от 11.01.2022 г. по в.т.д. № 129/2021г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която искането по чл.248,ал.1 ГПК на Г. е отхвърлено за разликата над 600 лв. до 1500лв. Ответната страна – „Партньори„ АД не е заявил становище. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, е изменено решение № 467 от 20.07.2021 г. по в.т.д. № 129/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта за разноските, с която жалбоподателят е осъден да заплати разликата над 1500 до 2500лв. съставляващи адвокатско възнаграждение на противната страна за производството пред САС. В останалата част, до присъдения размер от 1500лв. молбата по чл.248,ал.1 ГПК на Г. е отхвърлена. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че молбата за изменение на решението е частично основателна, с оглед направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение като е мотивирал, че същото следва да се редуцира до сумата 1500лв. – съответстваща на фактическата и правна сложност на делото. Частният жалбоподател поддържа, че съдът следвало да уважи искането на страната като възприеме разбирането й за прекомерност на направените от противната страна разноски за процесуално представителство и присъди на пълномощника й минималното адвокатско възнаграждение. Посочено е, че делото не било фактически и правно сложно от една страна, а от друга усилията на процесуалния представител на дружеството били от такова естество, че е прекомерно да бъде заплатено като разноски от загубилия правния спор, договореното с доверителя му възнаграждение. Частната жалба е неоснователна. При направено възражение за прекомерност, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, т.е. доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Съдът, а не страната извършва тази преценка тъй като намаляването на договорени и заплатени разноски е изключение, а не правило, както неоснователно счита частният жалбоподател. Съдът извършва това намаляване само ако има основание за това, тъй като този който понася тежестта за разноски неоснователно е повдигнал правния спор и макар разноските да нямат санкционен характер те възмездяват усилията и негативните последици за противната страна. В разглеждания случай и с оглед включените и развити множество оплаквания и правни доводи във въззивната жалба, предполагащи отговор и защита, настоящата инстанция счита, че е налице съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. С оглед това, съдът не е следвало да намалява заплатения адвокатски хонорар, а още по- малко следва да бъде намален договорения такъв до нормативно установения минимален размер на адвокатското възнаграждение. Или не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, но тъй като висящността на спора, съобразно деволутивния ефект на частната жалба е възобновена само в отхвърлителната част, то определението следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение