Определение № 12587 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8862/2024 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на П. Г. К., от гр. Велинград, [улица], представляван от адв. В. Ковачев от АК - Благоевград, за допълване на Определение № 9987 от 25.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8862/2024 г. по по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение, с част за разноски. Молителят счита, че му се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна - началник РУ Бяла Слатина към ОДМВР - Враца, не ангажира становище по искането. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК е направено в преклузивния срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С Определение № 9987 от 25.09.2024 г. настоящият състав на Върховния административен съд е отменил Определение № 1789 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 362/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Независимо от така възприетия правен разултат, разноски в полза на жалбоподателя не се дължат и поради това не са присъдени. Отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 АПК, изисква да бъдат заплатени деловодните разходи на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта на разноските е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция (Арг.: чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Следователно, отговорността за разноските се определя едва с крайния акт, с който се решава материалноправния спор или евентуално се туря край на съдебното производство и зависи именно от резултата по тях според правилата на чл. 143 АПК и субсидиарно приложимия чл. 78 ГПК. Разпоредбите предпоставят възмездяването на разноски от разрешаването на спора по същество, защото само в този случай би бил налице съобразим при разпределяне на отговорността правен резултат. Когато съответното производство приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ (както в настоящия случай), разноските на страната, включително и за адвокатско възнаграждение ще бъдат възложени при приключване на съдебния процес и с оглед изхода на материалноправния спор. Съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото – с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. В случая по отговорността за разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, а произнасянето му подлежи на последващ контрол, съобразно упражнения инстанционен контрол върху съдебния акт по същество, от всяка следваща инстанция. Постановеното на 25.09.20024 г. определение не слага край на делото, поради което няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на страните. Ето защо искането на П. Г. К. за допълването му с част за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение