Определение № 360 от 08.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1607/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Ч. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 16.02.2009г. по гр.д.№1098/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Г. Ч. против М. Д. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание законово наследствено правоприемство след смъртта на Г. Л. Ч.,починал през 1975г., на магазин с площ от 25кв.м. на партерния етаж и разположен вдясно от входа на сградата,построена в парцел Х-18 от кв.538 по плана на[населено място],а съгласно действуващия регулационен план-УПИ ІХ-25 в кв.538 по плана на[населено място],м.”ГГЦ-З. Г-12”,находящ се на [улица] /преди ул.”В. З.”/ и за предаване на владението. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на предпоставките на чл.108 ЗС,който според касатора е решаван противоречиво от съдилищата. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните: В обжалваното решение е прието,че с крепостен акт от 09.05.1909г. Л. Ч. е признат за собственик на двуетажна паянтова постройка с двор в[населено място] на ул.”Р.” с общо пространство от 638кв.м. Н. по закон на Л. Ч. е неговият син Г. Л. Ч., от когото през 1962г. имотът е бил отчужден по реда на ЗПИНМ /отм./. След отчуждаването имотът е станал държавна собственост,а Г. Ч. е загубил собствеността,като по делото не са представени доказателства за проведена процедура по възстановяване на собствеността в полза на неговия наследник по закон К. Ч.. С оглед на това е прието,че не е налице основание за уважаване на предявения по реда на чл.108 ЗС иск-основателността на претенцията се обуславя от комулативното наличие на три предпоставки-ищецът да е титуляр на правото на собственост върху обекта,същият да се владее или държи без основание от друг правен субект,т.е. ищецът да е лишен от упражняване на фактическата власт,а в случая не е установено ищцата да е собственик на имота. С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение от 01.03.2006г. по гр.д.№5113/2002г. на СРС,38 състав,в което обаче предмет на разглеждане е иск по чл.31,ал.2 ЗЗД и липсва отбелязване същото да е влязло в сила,поради което с оглед указанията,дадени в ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме,че не е налице противоречиво разрешаване на въпрос,имащ значение за изхода на правния спор по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено и решение №102/20.02.2001г. по гр.д.№1287/2000г. на ІV ГО на ВКС,което обаче касае въпроси за начина на изпълнение на задължението по чл.33,ал.2 ЗС, които по настоящето дело не са били разглеждани и разрешавани,поради което пък не може да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на въпрос,имащ значение за изхода на правния спор по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. И тъй като ВКС не разполага с правомощието в състезателното исково производство да извършва селекция по чл.288 ГПК без наличието на съответното основание за допускане до касационно обжалване да е било точно посочено и обосновано от касатора,в случая следва да се приеме,че предпоставките за допускане на обжалването не са налице. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение