Определение № 367 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 258/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 89 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1183/2010 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., оставил без разглеждане като недопустима касационната жалба И. Г. Р. срещу въззивното решение № 250 от 02.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на Софийския окръжен съд. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касатора с искане то да бъде отменено като неправилно. Ответниците по частната жалба Р. С. В., Е. С. М., Роза С. Д. и [фирма] [населено място] считат обжалваното определение за правилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: За да остави без разглеждане касационната жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакция до изменението с ДВ, бр. 100 от 2010 г./, тъй като при данъчна оценка на имота в размер на 28.10 лева, обжалваемият интерес е под минимално определения в закона от 1 000 лева. С оглед нормата на чл. 296, ал. 1, т. 1 ГПК въззивните решения, които не подлежат на обжалване, влизат в сила от момента на постановяването им и процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Затова и подадената касационна жалба срещу влязло в сила решение е недопустима. Определението е правилно. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 59/2007 г., в сила към момента на подаване на касационната жалба на 15.07.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. Вещните искове са оценяеми съгласно чл. 69 ГПК и цената на иска се определя според данъчната оценка, а ако няма такава - според пазарната цена на вещното право. Следователно, и обжалваемият интерес, при преценката за допустимост на касационното обжалване, се определя по този критерий. Това положение е приложимо и към исковете с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Предмет на касация е въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на земеделска земя, съставляваща ливада в м. “С.” в землището на [населено място], С. община, който е отхвърлен по отношение на физическите лица за целия претендиран имот, а спрямо юридическото лице производството е прекратено. Площта на целия имот е 2.500 дка, а данъчната оценка според писмо изх. № МДТМ-33 от 05.03.2008 г. на Общината [населено място] е 28.10 лева, или обжалваемият интерес е под 1 000 лева. С оглед на тези данни правилно с обжалваното определение е прието, че касационната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на записаната в н. а. № 24/2007 г. покупна цена в размер на 63 000 лева, доколкото меродавна за допустимостта на касационното обжалване е данъчната цена, а само при липса на такава - пазарната оценка, а и в мотивите към обжалваното решение е прието спорният по делото имот да не е идентичен с този по покупко-продажбата. Затова, като е намерил касационната жалба за недопустима по критерия “обжалваем интерес”, съставът на Върховния касационен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.