Решение № 14272 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4681/2014 г.

Решение № 14272 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4681/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Общински съвет Монтана срещу решение № 104 от 21.02.2014 г. по адм. д. № 731/2013 г. на Административен съд Монтана, с което е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Монтана. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че нормата на наредбата е съответна на разпоредби на нормативни актове от по-висока степен - чл. 81, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно който за ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси, в същия смисъл е чл. 6, ал. 1, б. "в" от ЗМДТ, чл. 19, ал. 2 от ЗНП предвижда, че родителите или настойниците заплащат такси в размери, определени от общинския съвет, в съответствие със Закона за местните данъци и такси. Счита се за неоснователно позоваването на чл. 20, ал. 2 от ЗНП, който регламентира освобождаването от заплащане на такса за обучението, а не за хранене на децата. Напротив от разума на същата е видно, че това са такси, които се събират за осигурено хранене на децата при съпоставяне на предл. 1-во и 2-ро от чл. 24, ал. 1 от Наредбата с предл. 3-то от същия текст. Средствата за храна на децата не са включени в разходния стандарт за издръжка на децата от тези възрастови групи. В този смисъл е и представеното по делото писмо с изх. № 1103-64/26.02.2013 г. на Министерството на образованието младежта и науката. Посочените средства в чл. 20 от ЗНП са средства за обучение, а не средства за хранене на децата. Счита се, че съдът в противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 2 и чл. 20, ал. 2 от ЗНП е приел, че при формиране на месечната издръжка за едно дете, която се поема от държавата са включени и разходите за храна и че за предоставянето на тази услуга не следва да бъде събирана такса по силата на оспорената разпоредба. Съдът е приел, че няма доказателства, че атакуваната разпоредба третира такса за услуга извън обхвата на образователната такава поради недостатъчно доказателства в тази насока, но не е дал възможност за установяване на това обстоятелство, като е отхвърлил искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи събираните такси по чл. 24, ал. 1 от Наредбата за какъв вид услуга са били използвани, дали са използвани за хранене на децата. Ответните страни са представили писмен отговор. Излагат доводи, че направеното на 14.02.2014 г. в съдебно заседание искане за съдебно-счетоводна експертиза, отразено в протокола от заседанието, касае установяването на обстоятелството дали събираните от родителите на деца, посещаващи подготвителни групи средства, след постъпването им в съответната детска градина се връщат в бюджета. От писмените доказателства /квитанции за платени месечни такси за детска градина/, приложени към административната преписка е видно, че платените такси постъпват в бюджета на Община Монтана. Като основание за плащане на таксата е записано "такса за детска градина" и е посочен месецът, за който е извършено съответното плащане. Ако събираната такса беше предназначена за допълване средствата за храна на децата, това обстоятелство щеше да бъде отразено на самият платежен документ. Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана, определя по един и същ начин заплащането на такси за децата, независимо от възрастта им. Определената от Община Монтана е един вид такса на общо основание - 40 лева за всички посещаващи детска градина. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. За да отмени посочената разпоредба, съдът е приел, че общинският съвет Монтана е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на изменението в оспорената разпоредба на чл. 24, ал. 1 от наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана. В доклада на кмета на община Монтана за приемане на предложените промени в цитираната наредба липсва финансова обосновка и обосновка по очакваните резултати от прилагането и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 28 от ЗНА е императивна и приложима, както при приемане на нормативните актове, така и при тяхното изменение и съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗНА, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съдържащи изброените в предходната алинея изисквания, не се обсъжда от компетентния орган. Посещаването на 5-6-годишните деца в предучилищни групи на детските градини, независимо от задължителния характер на предучилищната подготовка, включва различни видове услуги, като отглеждане, възпитание и обучение, в който смисъл законодателят е направил съответното разграничение. Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗНП освобождава родителите или настойниците само и единствено от плащането на такса за обучение. Твърдението на процесуалния представител на общинския съвет, че платените такси са за услуги извън обхвата на образователната такава, дори и да се окаже вярно, е обстоятелство, което не може да се установи нито от начина, по който това е регламентирано в оспорената разпоредба, нито от представения доклад. При формиране месечната издръжка за едно дете за престоят му в детско заведение, се вземат предвид разходите по предоставяните три вида услуги, а това са такива по отглеждане, което от своя страна включва и разходи за храна, както и възпитание, и обучение. Предвид обстоятелството, че за децата, посещаващи предучилищни групи, не се дължи такса за обучение, то стойността на този вид услуга следва да бъде отделно и самостоятелно посочена, както в доклада, така и в нормативния акт, с оглед ясното и недвусмислено разграничение на различните видове услуги, а и с оглед гарантиране принципите на обоснованост, откритост и съгласуваност. Липсата на задължителните по закон изисквания са пречка съдът да осъществи надлежен контрол, с оглед спазване разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, според който текст, местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Решението е правилно, в частта относно разпоредбите на чл. 24, ал. 1, предложение 1-во и 2-ро от наредбата. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана гласи: за ползване на детски ясли и детски градини родителите или настойниците на всички деца заплащат месечни такси, както следва: за дневни детски ясли, целодневни детски градини и полудневни групи в Монтана, при които е осигурено храненето на децата - 40 лв.; за целодневни детски градини и полудневни групи в селата на община Монтана, при които е осигурено храненето на децата - 30 лв.; за полудневни групи, при които не е осигурено хранене за децата /с изключение на подлежащите на задължителна предучилищна подготовка деца/ - 10 лв. Неоснователни са доводите за съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с недопускането на съдебно-икономическа експертиза. С нея административният орган е поискал да се изясни дали въпросните средства, платени като такса, след постъпването им в съответната детска градина се връщат в бюджета. Такива установявания не фигурират в представената докладна записка и не са отразени в приетата разпоредба. В хода на съдебното производство подлежат на проверка мотивите на вносителя на предложението, а е недопустимо същите да се допълват, формулират от съда. Следователно, с отказа да се допусне експертиза от съда не е извършено нарушение. Неоснователни са доводите, че в жалбата до съда липсва искане за отмяна на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от наредбата, а само в мотивната част е посочено, че е незаконосъобразна, тъй като в жалбата е записано, че е против Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Монтана, в частта й относно чл. 24, ал. 1. Неправилно съдът е приел, че жалбата срещу чл. 24, ал. 1, предложение трето от наредбата е основателна, тъй като в същата разпоредба е предвидено, че за ползване на детски ясли и детски градини родителите или настойниците на всички деца заплащат месечни такси за полудневни групи, при които не е осигурено хранене за децата /с изключение на подлежащите на задължителна предучилищна подготовка деца/ - 10 лв. С тази част от разпоредбата е предвидено, че подлежащите на задължителна предучилищна подготовка деца не заплащат месечни такси за полудневни групи, при които не е осигурено хранене за децата, поради което не е налице несъответствие с чл. 20, ал. 2 от ЗНП. В тази част решението следва да се отмени като незаконосъобразно. В разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ППЗНП е записано, че за отглеждане, възпитание и обучение на децата в детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 родителите или настойниците заплащат такси съгласно ЗМДТ, а в чл. 30, ал. 2 от ППЗНП е предвидено, че родителите или настойниците на децата в подготвителните групи към детските градини не заплащат такси за задължителната подготовка на децата за училище преди постъпването им в първи клас. Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗНП сочи, че предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението. В чл. 24, ал. 1, предложение 1-во и 2-ро от наредбата е предвидена месечна такса за дневни детски ясли, целодневни детски градини и полудневни групи, при които е осигурено храненето на децата, в Монтана - 40 лв., в селата на община Монтана - 30 лв., от което следва, че в таксата са включени и разходите за храненето на децата. В писмо 1103-64/26.02.2013 г. на МОМН се сочи, че таксите се заплащат за предоставяне на услуги за отглеждане и възпитание на децата от подготвителните групи в детските градини извън обхвата на образователната услуга по подготовката им за училище, финансирана със средствата по единните разходни стандарти и средствата за храна на децата не са включени в стандарта. При това положение сумата за децата в подготвителни групи, за които не се заплаща такса за обучението, а се заплаща за предоставяне на услуги за отглеждане и възпитание, вкл. разходи за храна, следва да е различна от сумата за децата, които не са в подготвителните групи и заплащат такса за отглеждане, възпитание и обучение, вкл. разходи за храна. Не се твърди таксата за задължителна подготовка на децата по чл. 30, ал. 2 от ППЗНП да е различна от таксата за обучение, компонент от таксата по чл. 30, ал. 1 от ППЗНП, а в чл. 20, ал. 2 от закона е предвидено, че не се заплаща такса за обучение, а в чл. 20, ал. 3 от ЗНП са записани изискванията за предучилищна подготовка на децата. При приемането на разпоредбите на наредбата относно размера на таксата за ползване на детски ясли и детски градини, не е направено разграничение на компонентите, които включва таксата, поради което правилно съдът ги е отменил и е изпратил преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания. В мотивите за приемане на размера на таксата следва да бъдат посочени компонентите, които се включват в таксата за децата в подготвителните групи. Жалбоподателките пред съда заплащат такси за ползване на целодневна градина и децата са записани в подготвителна група за задължителна училищна подготовка, поради което правилно е прието, че имат правен интерес да оспорят разпоредбата. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение