Определение № 154 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г.

Производство е чл. 274, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. М. Ц. от [населено място] срещу определение от 15.11.2011 г., постановено по гр. д. № 756/2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на подадена от Л. М. Ц. въззивна жалба. С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. За ответниците по частната жалба Л. К., И. К. и А. К. е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения в чл. 275, ал. 1 ГПК срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основателността на частната жалба Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е посочил, че жалбоподателката е уведомена лично за констатирана нередовност на въззивната й жалба, но тъй като преди това за нередовността е бил уведомен упълномощения от жалбоподателката процесуален представител адвокат А., макар и при отказ на последната да получи съобщението, връчването е извършено редовно на основание чл. 47, ал. 2 ГПК /отм./ и от тази дата /6.04.2011 г./ за жалбоподателката е започнал да тече едноседмичния срок за отстраняване на нередовността /внасяне на държавна такса в размер на 200 лв./. И тъй като жалбоподателката е внесла дължимата държавна такса по сметка на съда на 01.06.2011 г. или след изтичане на срока по чл. 199, ал. 3 ГПК /отм./, съдът е приел, че нередовността на жалбата не е отстранена в преклузивния срок, жалбата е подлежала на връщане на основание чл. 200, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и тъй като производството се е развило по недопустима въззивна жалба е отменил протоколното определение за даване ход на делото по същество и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. В съдебната практика няма спор по приложението на чл. 47, ал. 2 ГПК /отм./, респективно чл. 51, ал. 3 ГПК /обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Отказът на адвоката, освен в изрично предвидените от закона случаи, да получи съобщение за своя доверител не засяга редовността на връчването. В случая обаче, след като процесуален представител адвокат А. е отказала да получи съобщението с мотив, че няма връзка със страната, съдията-докладчик по първоинстанционното дело е дал указания съобщение да се изпрати лично на ищцата на адреса, посочен от нея в исковата й молба. Съобщението е получено лично от ищцата Л. М. Ц. и последната е изпълнила дадените й от съда указания във връзка с редовността на въззивната й жалба в седмодневния срок по чл. 199, ал. 3 ГПК /отм./ При тези данни съдът счита, че констатираните нередовности на въззивната жалба са отстранени от страната в срок и производството по делото незаконосъобразно е прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,