Определение № 269 от 28.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 917/2012 г.
ВКСI търговско отделение28.11.2012reporting judge Росица Божилова
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна на влязло в сила решение № 249 / 20.06.2012 год. на Търговищки окръжен съд, Гражданско отделение, подадена от В. Е. К. на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страната, пред друг състав на Върховен касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е образувано по молба на В. Е. К., за отмяна на влязло в сила решение на Търговищки окръжен съд, Гражданско отделение № 249 / 20.06.2012 год., с което е оставена без уважение жалбата на В. К., с правно основание чл.435 ал.2 ГПК, в качеството му на длъжник, против действията на частен съдебен изпълнител С. А. по изп. дело № 20108730400130. Молителят, позовавайки се на ненадлежно уведомяване за образуваното изпълнително производство, вкл. за всяко от извършените в същото изпълнителни действия - доводи, релевирани като основание и в жалбата му по реда на чл.435 ал.2 от ГПК, твърди основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК / предвид лишаване от възможност за участие в изпълнителния процес /, а също и основание по чл.330 ал.1 т.1 от ГПК - новоузнато обстоятелство за непоставяни уведомления по реда на чл.47 ал.1 от ГПК на сочения от самия молител - жалбоподател в производството по чл.435 ал. 2 ГПК - постоянен негов адрес, за извършваните от съдебния изпълнител действия, с наличие на каквото уведомяване съдът е обосновал решението си. За това обстоятелство, но твърдейки качеството им на нови доказателства по смисъла на чл. 303 ал.1 предл. второ от ГПК, молителят сочи писмени декларации на лица, свидетелстващи за непоставяни уведомления по реда на чл.47 ал.1 ГПК по постоянния адрес на молителя. Върховен касационен съд, първо търговско отделение ,при произнасяне по допустимостта на молбата на отмяна, в производство по чл.307 ал.1 от ГПК, намира същата недопустима, предвид следното: Съгласно т.2 на ППВС № 2 / 1977 год. / незагубило значението си и при новия ГПК от 2007 год., тъй като новата уредба на извънинстанционното производство по чл.303 ал.1 ГПК е аналогична на чл.231 ал.1 ГПК отм. /, на отмяна по реда на чл. 303 ГПК подлежат актове, разрешаващи със сила на пресъдено нещо материалноправен спор. Постановеното в случая решение на Търговищки окръжен съд е по процесуалния въпрос за законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, в обхвата на жалба с правно основание чл.435 ал. 2 ГПК. Предмет на жалбата не е постановлението за възлагане на недвижим имот, на основанията по чл.435 ал. 3 ГПК. Следователно, обект на исканата отмяна не е съдебно решение, разрешаващо материалноправен спор между страните със сила на пресъдено нещо, нито съдебен акт, който по правни последици се приравнява на влязло в сила решение по такъв спор, каквато хипотеза би била налице само в случай на произнасяне по законосъобразността на постановлението за възлагане на недвижим имот при публична продан / в този смисъл опр. № 650 от 22.11.2010 год. по ч.гр.д. № 576 / 2010 год., опр. от 06.02.2012 год. по гр.д.№ 123 / 2012 год. на ІV г.о. на ВКС и др. /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение