Определение № 650 от 16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 469/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Р” А., гр. К. срещу определение № 379/04.05.2010г. по ч.гр.д. № 145/2010г., постановено от Кърджалийския окръжен съд, с което са оставени без уважение частната му жалба против разпореждане от 02.03.2010г. за връщане на частна жалба срещу разпореждане за издаване на заповед № 475/07.04.2010г. по гр.д. № 391/2009г. на Кърджалийския районен съд и е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане за връщане на възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът О. К. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че поканата за доброволно изпълнение, изпълнителният лист и заповедта за изпълнение за връчени на длъжника на 11.04.2009г., поради което възражението и частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, постъпили на 12.02.2010г., са просрочени. В частната жалба не е поставен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като е развита тезата, че поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение не биха могли да се връчват на длъжника едновременно. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Частният жалбоподател не е формулирал материалноправен или процесуален въпрос и не е мотивирал искането за допускане на касационното обжалване с противоречие в практиката на съдилищата или със значимост на конкретен правен въпрос с оглед на точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въведените правни доводи не са обуславящи за редовността на частните жалби, доколкото не се оспорва датата на връчване на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.419, ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд