Определение № 48 от 02.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 29/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Д. С. К. от град С. против определение №342/04.12.2008 г. по ч.гр.д. №691/2008 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., с което е оставена без разглеждане молбата от частния жалбоподател в настоящото производство. Обстоятелствата по делото са следните: Д. С. К. от град С. е депозирал пред Великотърновския апелативен съд молба, с която се иска ответникът по гр.д. №96/2004 г. по описа на Великотърновския окръжен съд да внесе като обезпечаване по негова банкова сметка сумата 50000 лева. Молбата е оставена без разглеждане от Великотърновския апелативен съд. Съдът е приел, че молителят не е страна по горепосоченото дело, което е приключило с влязло в сила решение, макар и да е имал пълномощно от страната поделото М. Т., и което е било оттеглено. В частната жалба срещу определението на апелативния съд се излагат подробно съображения, поради които се иска отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче изцяло е неоснователна по следните съображения: Законосъобразно и обосновано Великотърновският окръжен съд е приел, че молбата е процесуално недопустима. Правилни са изводите, че след като не е страна по спора между Д а. “Държавен резерв и военновременни запаси” и М. С. Т., който е приключил с влязло в сила решение, молителят не притежава никакви процесуални права по това дело. Правилни са изводите, че е налице оттегляне на пълномощия, които молителят е получил от ответника по горепосоченото дело. От друга страна, при анализа на всички документи по делото е видно, че дори и да е налице такова пълномощно, то е ирелевантно са съдебните производства предвид разпоредбата на чл.32, т.т.1, 2 и 5 ГПК. Лицето не е доказало, че е от кръга на лицата по посочените разпоредби, за да има валидно процесуално представителство, независимо, че пълномощното е нотариално заверено. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че дори и такова представителство да е налице, отношенията между пълномощник и упълномощен следва да се уредят в друго производство, съгласно разпоредбите на чл.36 - 43 ЗЗД. Ирелевантен е фактът на подаване на искова молба от частния жалбоподател в настоящото производство срещу страните по гр.д. №96/2004 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Изложеното сочи на неоснователност на частната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – в сила. Водим от горните съображения и на основание чл.278, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,