Определение № 459 от 05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 362/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв.Г.П. – пълномощник на М. К. Б. и В. А. Б. против определение № 148/17.05.2011 год.по гр.д.№ 466/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,ІІг.о.,с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че съдът по недопустим начин е смесил действието и приложението на законите,действащи при образуване на делото и към настоящия момент. Ответникът И. Й. И. в писмения отговор изразява становище,че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС е отчел обстоятелството,че цената на иска е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./ Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий - установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 10.02.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Искът е предявен на 27.01.2007 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК - чл. 55 ал. 1, б. "б". Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота – 6022,50 лв./л.5 от първоинстанционното производство/.В случая цената на предявения иск определена от съда е 1505,63 лв.,както е посочил и ищецът в исковата си молба до районния съд.Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се преценява към момента на подаване на касационната жалба. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.