Определение № 320 от 29.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 241/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ГПК, във вр. с чл.262, ал.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против определение на Варненския окръжен съд № 212 от 20.01.2011 год., по в.т.д.№ 72/2011 год., с което подадената от настоящия частния жалбопадател въззивна жалба с вх. на В. № 30264 / 02.12.2010 год. срещу решение на Варненския районен съд № 3604 от 10.11.2010 год. по гр.д.№ 5831/2010 год. е върната на осн. чл.262, ал.2, т.1 ГПК - като подадена след изтичане на срока за въззивно обжалване. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.60, ал.4 ГПК, във вр. с чл.259, ал.1 ГПК, поради което се иска отмяната му и разглеждане на подадената въззивна жалба по същество от В.. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване и провери обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си по чл. 278 и сл. ГПК и данните по делото, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане Варненският окръжен съд е приел, че подадената по пощата от [фирма], [населено място] на 30.11.2010 год. и постъпила в канцеларията на В. на 02.12.2010 год. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Варненския районен съд № 3604/ 10.11.2010 по гр.д.№ 5831/2010 год., е след изтичане на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК. Определението е правилно. Постановеното от Варненския районен съд на 10.11.2010 год. решение по гр.д.№ 5831 /2010 год. е връчено на страната, настоящ частен жалбоподател, чрез надлежно упълномощения и процесуален представител - адв. К.Т. от ВАК на 15.11.2010 год. и този факт изрично се поддържа и в частната жалба на страната. Следователно двуседмичният срок по чл.259, ал.1 ГПК, броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, с начало 16.11.2010, както правилно е приел и въззивният съд, за [фирма], [населено място] е изтекъл на 29. 11. 2010 год. - присъствен ден. Поради това законосъобразно Варненският окръжен съд е изградил правен извод, че подадената от настоящия частен жалбоподател на 30. 11.2010 год. въззивна жалба се явява просрочена. Обстоятелството, че при администрирането и Варненският районен съд е приел, че същата в рамките на преклузивния срок за въззивно обжалване и оставяйки я без движение е указал на въззивника да внесе необходимата за въззивното производство д.т. е ирелевантно и не може да санира процесуалната и недопустимост, обусловена от преклудиране на самото процесуално потестативно правото на страната на въззивна жалба. Отделен в тази вр. остава въпросът, че въззивният съд, като осъществяващ инстанционен контрол над съдебния акт на В., всякога разполага и със самостоятелни правомощия по проверка допустимостта на въззивната жалба, поради което доводът, че повторната проверка за допустимост е незаконосъобразна е правно несъстоятелен. Следователно изводът на В., че срокът за въззивно обжалване по арг. от чл.60, ал.4 ГПК във вр. с 259, ал.1 ГПК в случая не е бил спазен е законосъобразен, поради което приложената процесуална санкция е в съответствие със законовото правило на чл.262, ал.2, т.1 ГПК. Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК