Определение № 153 от 17.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 398/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. Н. от [населено място] срещу определение от 6.12.2013 г. по гр.д. № 73/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение по реда на чл.248, ал.1 вр.чл.78, ал.5 ГПК на решение от 18.03.2013 г., постановено по същото делото, в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като размера на адвокатското възнаграждение е прекомерно завишен и надхвърля трикратният размер по §2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна- Сдружение „Съюз на архитектите в България”, [населено място] не е подала писмен отговор. Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното: С решение от 18.03.2013 г. по гр.д. № 73/2013 г. Шуменският окръжен съд е потвърдил решение № 171 от 13.11.2012 г. по гр.д. № 410/2012 г. на В., с което предявеният от Н. Н. срещу Сдружение „Съюз на българските архитекти”, [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС е отхвърлен и го е осъдил да заплати на сдружението направените разноски за въззивното производство в размер на 500 лв.- адвокатско възнаграждение. За да отхвърли искането на Н. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, съдът е приел че е заявено извън срока, който е до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В случая устните състезания пред въззивната инстанция са приключили в открито съдебно заседание, проведено на 19.02.2013 г., на което той е присъствал лично и не е възразил срещу размера на разноските. Определението е правилно. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Поради това срокът за предявяване на искане по чл.78, ал.5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В този смисъл е и задължителната съдебна практика. В случая с писмения отговор ответникът по въззивната жалба е направил искане за присъждане на разноски за въззивното производство, като е представил и доказателства за размерът им. В откритото съдебно заседание на 19.02.2013 г., представителят на ответника отново е направил искане за присъждане на разноски. На това заседание жалбоподателят се е явил лично и не е възразил по реда на чл.78, ал.5 ГПК. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че правото на жалбоподателя да иска намаление на разноските е преклудирано - до края на откритото съдебно заседание. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК основана на прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, правилно е отхвърлена по съображения, че то не би могло да бъде намалявано, след като искането по чл.78, ал.5 ГПК не е своевременно заявено. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о.