Определение № 2672 от 27.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2025 г.

Производство по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от Р. И. от ТД-Бургас, срещу определение № 34 от 21.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 16/2025 г. на Апелативен съд Бургас в частта, в която се отменя определение № 260032 от 24.10.2024 г. по гр.д.№ 21/2021 г. на Окръжен съд Ямбол и вместо това е уважена молбата на Е. Р. Е. за допълване на определение № 260024/17.06.2024 г. по делото, в частта му за разноските, за сумата от 1686 лева, с ДДС /от общо 7700 лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, съответстваща на претенциите за отнемане в полза на държавата, на основание чл.151, вр. с чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗОНПИ, на имущество на стойност 259 844,76 лева, по отношение на които КОНПИ е направил отказ от иска. Според касатора, определението е неправилно и необосновано, като в изложение към жалбата се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни проблеми, които обуславят необходимост от разглеждане на делото по въпросите: 1.„Длъжен ли е въззивният съд подробно и мотивирано да обсъди и вземе отношение по всички своевременно направени възражения и доводи на страните, касаещи установяването на реално положения от адвоката труд и свързаните с това разноски за адвокатско възнаграждение при произнасяне по тяхното присъждане?“ 2.„Допустимо ли е съдът да присъди разноски за адвокатско възнаграждение, когато не са налице конкретни доказателства за извършени от адвоката процесуални действия, съответстващи на поисканото възнаграждение?“ 3.„Може ли банков превод, извършен от трето лице, което не е страна по делото, самостоятелно да послужи като достатъчно доказателство за реално направени разноски от страна по делото, или е необходимо представянето на допълнителни доказателства, че сумата действително е била платена от или за сметка на самата страна в производството?“ Според касатора, въпросите имат пряко значение за изхода на делото, но в изложението липсва позоваване на някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. От Е. Р. Е., чрез адвокат. И. С. от АК - Ямбол, е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в частната касационна жалба като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. За да постанови определението по чл.248 ГПК, въззивният съд приема, че е налице хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК и при частично прекратяване на делото при отказ от иска. Според мотивите, ответникът е бил надлежно представляван от адвокат, който е упражнил процесуални права, извършил е фактически и правни действия до постановяване на определението за частично прекратяване на делото от 17.06.2024 г. Съдът е установил, че ответникът лично е подал отговор на исковата молба, но преди открито съдебно заседание е представено пълномощно за адвокат И. С., но без доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. С две молби вх.№ 260372 и вх.№ 260373 от 20.06.2024 г. на ответника Е. Р. Е., след постановяване на преграждащото определение /връчено на 18.06.2024г./, са представени списък на разноските по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие /с поправена дата от 20.03.2024г./, извлечение от нареждане чрез Бисера от 29.03.2025 г. с посочено в него основание – „гр.д. №21/21 г. Е..Р.Е.“, наредител В. С. И. и получател И. С. С. на сумата 7700 лева, както и фактура № 73/28.03.24 г. за платеното адвокатско възнаграждение в размер на 7700 лева с ДДС. С втората молба иска допълване на определението за прекратяване и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Съдът е приел за неоснователни възраженията, че липсват доказателства за сторените разноски и извършената работа от пълномощника на ответника, с оглед на което са налице предпоставките за присъждане на разноските на ответника до размер на сумата от 1686 лева. Настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о., намира че частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради следното: Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване, когато липсва правен въпрос или надлежно аргументирано становище относно предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване, което да определи рамките на произнасяне от касационната инстанция, в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6, ал.2 ГПК). В конкретния случай, касаторът е формулирал въпроси, но не е изложил аргументи относно допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, по отношение на които счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение на спора за разноските по делото е в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд – напр. определение № 66/07.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 49/2017 г., I г.о., определение № 204/19.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4517/2018 г., I г.о., определение № 39/27.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 2666/2019 г., I г.о. и др., че в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК е допустимо ответникът да представи доказателства за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение с молбата за допълване на определението за прекратяване на производството. Тълкуването на чл.81 ГПК налага извод, че съдът уважава молбата по чл.248 ГПК, ако направените от ответника разходи предхождат прекратяването в закрито заседание, без да се вземе становище на ответника, тъй като за него остава единствено възможност да заяви претенцията по чл.78, ал.4 ГПК в рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на определението за прекратяване, което в случая съдът приема за установена. Според мотивите на съда, в случая, молбата за присъждане на разноски по реда на чл.248 ГПК е частично основателна, с оглед извършените правни действия от упълномощения адвокат и доказателствата, въз основа на които се доказват сторените разноски за адвокатско възнаграждение към момента на частичното прекратяване на производството. Липсата на забрана за погасяване на чуждо задължение от трето лице, както и вътрешните отношения между това лице и задълженото по сключения договор за правна помощ и съдействие, нямат отношение към предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение – достатъчно е да се установи, че плащането е извършено по този договор. Предвид изложените съображения, въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, а с оглед изхода на спора, Комисията на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса по частната жалба в размер на 15 лева, съгласно т.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,