Определение № 635 от 25.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 562/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу определение №608 от 06.07.12г. по ч.т.д.476/12г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение. Ответникът по частната жалба – [фирма]- [населено място] е заявил, че поради липса на аргументи изложени в частната жалба за неправилност на акта, не е възможно изготвянето на отговор. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната жалба на Е. ОН България продажби” АД [населено място] против определение от 25.04.2012 г. по ч.гр.д. 249/2012 г. на Варненски окръжен съд. За да постанови този резултат,съдът е приел, че обжалването на определение, с което възражението на ответника за неподведомственост на спора не е уважено е лишено от правен интерес, тъй като е последвано от решение по съществото на спора. Частната жалба е неоснователна. Производството пред ВКС, ТК, І т.о. е образувано по частна жалба на „ Е.ОН България продажби” АД [населено място] против определение от 25.04.2012г. по ч.гр.д.249/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за неподведомственост на спора пред съд с правно основание чл. 15, ал.2 ГПК.При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС,ІІ т.о. е оставил без разглеждане подадената частна жалба. Правилно е извършена преценка за това, че след постановяване на съдебно решение, с което се разрешава спора между страните, направеното възражение за неподведомственост на спора не може да бъде разглеждано, включително и по реда на инстанционния контрол, тъй като по този ред не може да бъде обезсилено постановеното решение, с което е приключено производството, т.е. не е налице висящност на това производство, за да бъде разглеждан поставения въпрос по чл.15, ал.2 ГПК. Касаторът е направил общо оплакване, за това че чл.15, ал.2 ГПК не задължавал съда да спре производството, но това не означавало, че страната била лишена от защита. Защитата, обаче е обусловена от правен интерес ,който в случая не е налице. Правно необосновано страната счита, че производството по чл.303 ГПК е поставено в зависимост от възможността й да бъде упражнен инстанционен контрол върху акта на съда, с който не е уважено искане по чл.15, ал.2 ГПК. Инициирането на производство по отмяна по реда на чл.303 ГПК е свързано само с наличие поне на едно от лимитивно изброените в текста основания. Правно необосновано е и посочването на визираното в чл.303, ал.1 т.3 ГПК основание, тъй като то също не може да бъде свързано с подведомствеността на спора, който е бил разгледан от съд и по който е постановено решение. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение