Определение № 857 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 817/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на “ЕН ТИ З. Т.” ООД съдебен адрес Варна, представлявано от Н. Д. Ц., чрез адв. М. К. срещу определението от 19.07.2010 г. по ч.т.д. №393/2010 г. на Шуменския окръжен съд, с което на основание чл.420 ал.2 ГПК е спряно изпълнението на заповед за изпълнение №74/10.02.2010г., въз основа на която е образувано изп. д. №20103620400087 на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Нови пазар. Жалбопадателят излага доводи, че не е получила разпореждане от РС – Нови пазар за предявяване на иск относно вземането си по издадената заповед за изпълнение. Ответникът по частната касационна жалба “К. П. И. – Нови пазар не взема становище. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение