Определение № 622 от 07.12.2010 г. на ВКС по д. № 631/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Радослав С. срещу въззивното определение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по ч.гр.д. №485/10 г., с което след отмяна на първоинстанционното е оставена без уважение молбата на касатора за допускане обезпечение на бъдещия му иск по чл.128, вр. с чл.242 от КТ срещу [заличено име на фирма], гр. София, на осн. чл.390 от ГПК, чрез налагане запор върху банковите сметки на дружеството. Частната касационна жалба е недопустима, според приетото в ТР №1/21.07.10 г. Там е посочено, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно обжалване. ВКС се произнася по жалба срещу тях, само когато са постановени за първи път от въззивен съд, но не и когато въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу първоинстанционно определение, както е в случая. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.