Определение № 948 от 28.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2283/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. З., чрез процесуалния му представител адв. Б.М., срещу решение № 25 от 12.01.2016г. по в.гр.дело №721/15г. на Софийски окръжен съд, Гражданска колегия. С това решение е потвърдено решение №45/20.05.2015г., постановено по гр.д.№517/2014г. по описа на РС- [населено място], В ЧАСТТА му, в която на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по иска на П. С. З. срещу Г. С. З. (конституиран на мястото на починалата в хода на производството С. С. Н.), е развален за 1/2 ид.ч. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 19.04.1974г., отразен в НА № 187, том VII, н.д. № 1330 / 1974 г. относно следния недвижим имот: жилище със застроена площ от 102 кв.м., състоящо се от три стаи, кухня, антре и сервизно помещение, представляващо целият първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VII - 289 в кв.65 по плана на [населено място], ведно с прилежащите 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, поради неизпълнение; обезсилено е като недопустимо решение №45/20.05.2015г., постановено по гр.д.№517/2014г. по описа на РС-гр.Сливница, В ЧАСТТА му, в която на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по иска на П. С. З. срещу Г. С. З. е развален същия договор за останалата 1/2 ид.ч. и е прекратено производството по исковата претенция в тази й част; отменено е решението В ЧАСТТА му, в която е осъден на осн. чл.78, ал.1 ГПК Г. С. З. да заплати на П. С. З. за разноски сумата за разликата от 920.45лв. до 1840.90лв.; потвърдено е решението В ЧАСТТА му, в която е осъден Г. С. З. да заплати на П. С. З. сумата 920.45лв. за разноски пред първата инстанция; осъден е на осн. чл.78, ал.З ГПК Г. С. З. да заплати на П. С. З. сумата от 600лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция с оглед изхода на спора; осъден е на осн. чл.78, ал.1 ГПК П. С. З. да заплати на Г. С. З. сумата от 309.73лв. за разноски пред въззивната инстанция, както и сумата от 125лв. разноски, сторени пред първата инстанция. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т.2 и т.3 ГПК. Оплакването за недопустимост на въззивното решение се обосновава с обстоятелството, че към датата на сключване на процесния договор за издръжка и гледане – 19.04.1974г., приобретателката С. Н. е била в граждански брак със С. Н., поради което имотът е придобит при условията на СИО. Приобретателите нямали деца и наследници на починалия през 1997г. С. Н. заедно със съпругата му били неговите братя и сестри,респективно техните наследници, които не били конституирани, въпреки че имат качеството на необходими другари в процеса. Касаторът счита решението и за неправилно, тъй като съдът не се произнесъл по направеното от него възражение за нищожност на процесния договор и обусловеното от него възражение за придобиване на имота по давност. Искането е за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, евентуално отмяната му като неправилно. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите 1. „Необходими другари ли са наследниците на починал съпруг по предявен иск за разваляне на договор за издръжка и гледане по отношение на имот, придобит в режим на СИО, и следва ли да бъдат конституирани в процеса?“ и 2. „Допустим ли е договор за издръжка и гледане след като прехвърлителят е здрав, прав, млад човек без видима нужда от грижи и гледане? Не е ли лишен от основание такъв договор когато прехвърлителят няма нужда от издръжка и гледане и няма да има такава и в обозримо бъдеще? Не е ли нищожен такъв договор поради противоречие с морала?“ Счита, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото в т. 17 от тълкувателно решение № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, а вторият с приетото в решение № 1144/64г. на ВС, I г.о., решение №2390а/64г. на ВС, I г.о., решение № 2283/65г. на ВС, I г.о. и с решение № 96/66г. на ОСГК на ВС, I г.о. Ответната страна П. С. З. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено, че с договор за гледане и издръжка от 19.04.1974г. П. С. З. е прехвърлил на сестра си С. Н. описания недвижим имот, представляващ жилищно помещение, заемащо целия първи етаж от двуетажната масивна жилищна, заедно с 1/2 ид.ч. от общото таванско помещение и общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, срещу задължението С. Н. да поеме цялата му издръжка и гледане до края на живота му, като му гарантира храна, квартира, отопление, облекло, почистване и грижи при болест и немощ, лично или чрез трето лице. Счетено е за неоснователно възражението за погасяване по давност на претенцията за разваляне на договора, с оглед изложените твърдения за неизпълнението му още от сключването до предявяване на исковата претенция, като в тази връзка е разяснено, че задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, поради което същото е задължение с продължително изпълнение. Въззивният съд е съобразил, че ответникът Г. С. З., конституиран на мястото на починалата С. С. Н., и ищецът П. С. З. са братя на С. С. Н. и нейни законни наследници, поради което ищецът е наследил ответницата за Ѕ ид.ч. от процесния имот и е настъпило сливане на качествата на ищец и ответник, поради което същият няма правен интерес да иска разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка за наследената от него част. С оглед на това е прието, че първоинстанционното решение, което не е съобразено с настъпилото наследствено правоприемство, е недопустимо по съществото на иска за Ѕ ид.част, за която ищецът няма правен интерес и същото следва да се обезсили. По отношение на другата Ѕ ид. част е прието, че е налице неизпълнение на задължението за гледане и издръжка от страна на приобретателката С. Н. спрямо прехвърлителя. За да достигне до този извод въззивният съд е приел, че с процесния договор страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него грижи, като се отчитат конкретните му нужди и промени в здравословното състояние, които евентуално ще наложат по-голям обем от грижи. Тълкувайки волята им е посочил, че натуралната престацията на приобретателя включва извършване на всички действия по осигуряване на нормални бит и домакинство, както и такива с нравствен елемент-уважение, внимание, а издръжката включва храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, грижи за здравето, хигиената и домакинството му. След анализ на ангажираните по делото свидетелски показания заключил, че такива грижи не са престирани от страна на приобретателката на прехвърлителя, дори и преди същата да бъде в невъзможност поради здравословното си състояние да ги полага. Счел е за неоснователно възражението за липса на съдействие от страна на прехвърлителя на приобретателката да изпълнява задължението си, тъй като приобретателят, за да е изправна страна, при наличие на такъв отказ, разполага с възможността да поиска от районния съд трансформиране на задължението от натура в паричен еквивалент, в противен случай договорът подлежи на разваляне. Обосновал е, че не следва да обсъжда доводът за придобиване по давност на процесния имот, релевиран едва с писмените бележки пред районния съд, но и по същество е безпредметно, тъй като приобретателят се легитимира като собственик въз основа на договора, чието разваляне се иска. По изложените съображения предявеният иск за разваляне на процесния договор за издръжка и гледане за Ѕ ид. част от имота е приет за основателен. При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Първият поставен въпрос е привързан към оплакването за недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно. Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че въззивното решение е допустимо. Съображенията за това са следните: При необходимо другарство, предвид еднаквостта на материалноправното положение в конкретния спор, съдебното решение трябва да е еднакво спрямо другарите. Необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса като главна страна и затова, макар и да не са участвали в първоинстанционното производство, имат право на жалба срещу първоинстанционното решение, постановено без тяхно участие (аргумент и от чл. 304 ГПК), тъй като те са обвързани от решението и могат да искат неговата отмяна. Според сочената от касатора т. 17 от ТР № 1/04.01.2001 г., по гр.д. № 1/2000 г., на ОСГК на ВКС, при постановяване на първоинстанционно решение, без участието на необходим другар като страна по делото, налице е порок, обосноваващ обжалването му като неправилно. За тази категория порочни решения не е предвидено връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, а необходимият другар следва да се конституира пред въззивния съд, като спрямо него следва да се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без негово участие и след това да се разгледат оплакванията в жалбата. Конституирането не се извършва служебно, а само ако неучаствалия в първоинстанционното производство необходим другар подаде въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. При действието на новия ГПК, предвид спецификата на самото въззивно производство и ограничените правомощия на съда, въззивният съд само конституира подалия въззивна жалба неучаствал в първоинстанционното разглеждане на делото необходим другар, като той може да му даде такива указания, каквито би дал и на участвал пред първата инстанция другар. При задължително другарство, което е частен случай на необходимото другарство, участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Съгласно приетото в ТР № 3/29.0.2017г. на ОСГК на ВКС съпрузите са необходими, но не са задължителни другари по предявен от или срещу тях иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. С оглед на изложеното, неучастието на наследниците на съпруга на приобретателя по договора за издръжка и гледане срещу когото е насочен искът за разваляне на договора, не обуславя недопустимост на производството. Следва да се отбележи и това, че с поставения въпрос касаторът защитава чужди права, което е допустимо само в предвидените от закона случаи, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, сред които настоящият не е. В обобщение не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, по който въззивното решение не противоречи на задължителната съдебна практика. Вторият въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като по него липсва произнасяне от въззивния съд. Съдът не е сезиран надлежно, в преклузивния за това срок, с възражение за нищожност на процесния договор, за да дължи произнасяне по него – възражението е релевирано едва с писмената защита пред районния съд. При липса на общо основание не следва да се преценява наличието на поддържаното допълнително такова. Предвид изхода разноски на касатора не се следват, а ответникът по жалбата не е претендирал присъждането на такива. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,