Определение № 268 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 816/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. М. и М. М. М., чрез пълномощника им адв. И. И., САК, срещу решение № 354 от 17. 10. 2019 г. по в. гр. д. № 119/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 920 от 12. 07. 2018 г. по гр. д. № 1211/2017 г. на РС – Пазарджик, ГО, с което е отхвърлен предявеният от С. С. М. и М. М. М. против Община-Пазарджик и „Златна Панега Цимент“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответника, че С. С. М. и М. М. М. са собственици, на основание договор за покупко-продажба, на реална част с площ от 25979 кв.м. от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], целият от 103049 кв.м., която реално обособена част по парцеларния план на Горен стопански двор на ТКЗС – [населено място] съставлява парцел № ...-„Утаители“, целият с площ от 30024 кв.м., а по картата на възстановената собственост на [населено място] съставлява част от имот № ...., целият с площ от 103049 кв.м., както и предявеният при условията на евентуалност положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на собствеността върху описания имот на основание придобивна давност. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства и нарушение на чл. 266 ГПК, при необоснованост на фактическите изводи и в нарушение на материалния закон – чл. 48а и чл. 49, ал. 3 ППЗСПЗЗ, чл. 10Б ЗСПЗЗ, чл. 79 и чл. 82ЗС, пар. 1 ЗДЗС, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението. Подадени са писмени отговори на касационната жалба от ответника Община – Пазарджик, чрез кмета на общината, приподписан от главен юрисконсулт П. В., и от ответника „Златна Панега Цимент“ АД, чрез адв. А. Х., с които се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Третото лице „Хадес 09“ ЕООД-помагач на ответника „Златна Панега Цимент“ АД, не е изразило становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Производството по делото е образувано по предявени от С. С. М. и М. М. М. против Община-Пазарджик и „Златна Панега Цимент“ АД, при условията на евентуалност, положителни установителни искове, за приемане за установено в отношенията между страните по делото, че ищците са собственици на основание покупко-продажба, а при условията на евентуалност – на основание давност, на спорния недвижим имот: реално обособена част с площ от 25979 кв.м. от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], целият от 103049 кв.м., която реално обособена част по парцеларния план на Горен стопански двор на ТКЗС – [населено място] съставлява част от парцел № ....-„Утаители“, целият с площ от 30024 кв.м., а по картата на възстановената собственост на [населено място] съставлява част от имот № ...., целият с площ от 103049 кв.м. Главният иск е основан на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .... г., с който С. и М. М. са придобили имота от „Кремен“ АД. Във връзка с това основание ищците са представили цитирания нотариален акт, както и н.а. № .... г., с който праводателят им „Кремен“ АД е придобил имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Й. Ц. И. и съпругата му Л. С. И., и договор от 21. 11. 1994 г., с който Земеделска кооперация по свиневъдство – [населено място], чрез председателя на ликвидационния съвет, продава на Й. Ц. И. парцели .... и .... от парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС – [населено място], с обща площ на парцелите 63756 кв.м., която площ съставлява прилежаща площ към свинеферма с РЗП на сградите 5193 кв.м., за сумата 2103486 лв., определена по реда на чл. 49, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Посочено е в договора, че същият се сключва на осн. чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ – с правоимащи лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, че не са налице условията на чл. 52, ал. 3 ЗСПЗЗ, поради което стойността на земята следва да се внесе по сметка на Републиканския бюджет, а стойността на сградите – по сметка на ликвидационния съвет. Договорът е сключен от Л. С., като председател на ЛС на ЗК по свиневъдство – [населено място]. Същата е била вписана като председател на ликвидационния съвет през месец август 1994 г., с решение № 2109/4. 08. 1994 г. по ф.д. № 300/1992 г. на ПОС. Представена е Протоколна книга на ЗК по свиневъдство – [населено място], съдържаща протокол № 23/5. 07. 1994 г. от проведено заседание на ЛС при ЗК по свиневъдство – [населено място] и е взето решение за провеждане на търгове за правоимащи на сгради и животни на 19. 09.94г., 4. 10. 94 г., 10. 10. 94 г., 4. 11. 94 г., 9. 11. 94 г.10. 11. 94 г., 21. 11. 94 г., 7. 12. 94 г., 9. 12. 94 г., 10. 12. 94 г., за което е публикувана обява в бр. 33/94 г. на вестник „Знаме“. Продажната цена на сградите и съоръженията е внесена по сметка на ликвидационния съвет, а на земята – по сметка на Републиканския бюджет. Въз основа на заключенията на основната и допълнителна съдебно-технически експертизи е прието, че процесната спорна реална част от 25979 кв.м. е съставлявала част от парцел....-„Утаители“, целият от 30024 кв.м., по парцеларния план на „Горен стопански двор на [населено място]“, приет с протокол от 30. 09. 1993 г. Към влизане в сила на ЗСПЗЗ парцелът е бил незастроен, но е бил зает изцяло от съоръжение „Утаител на свинеферма № 37“ и земята, включена в парцела, е съставлявала и съставлява нормативно определен прилежащ терен към утаителите. В съседния парцел .... по парцеларния план, придобит с договора от 1994 г., който не е предмет на иска, са разположени сградите на свинефермата. Спорната реална част с площ от 25979 кв.м. от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], целият от 103049 кв.м., съставлява част от парцел № ....-„Утаители“, целият с площ от 30024 кв.м., по парцеларния план на Горен стопански двор на ТКЗС – [населено място], както и част от имот № ...., целият с площ от 103049 кв.м. по КВС на [населено място]. Във връзка с евентуалния иск, основан на придобивна давност, са събрани гласни доказателства. Според показанията на свидетелите П. (бивш председател на ЛС на ТКЗС-Ч., участвал и в изготвянето на парцеларния план на стопанския двор и при разпределяне имуществото на ТКЗС), свинекомплексът бил купен от Й. И.. При разпределяне на имуществото земята се плащала на държавата, а сградите – на ликвидационния съвет. Веднага след закупуване на свинекомплекса Й. И. го заредил със свине, дълги години го ползвал, чистел утаителите с багери. Впоследствие в комплекса се отглеждали патици. Там работили около 50-60 човека. През всичките изминали години свинекомплексът е работил, не е запустявал. И до сега се ползва, включително и утаителите, за отглеждане на патици. Според показанията на св. Г. (работил в свинекомплекса в продължение на повече от десет години), първоначално в имота се отглеждали свине, а след това и понастоящем – патици. Имотът бил на Й. И., после го продал на семейство М., но сега отново Й. го стопанисва. Утаителите са действащи и до сега (при угояването на патиците изтича течна фракция, която се утаява в същите). Ответникът „Златна Панега Цимент“ АД е оспорил исковете като неоснователни. Заявил е, че е придобил имота от „Хедес 09“ ЕООД, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .... г. „Хедес 09“ ЕООД е закупило имота от „Врис“ ООД с н.а. № .... г., а „Врис“ ООД е закупило имота от Община – Пазарджик, след проведен публичен търг с тайно наддаване и сключен договор за покупко-продажба от 20. 11. 2008 г. Общината била собственик на имота на основание влязло в сила РПК № 4А063/26. 02. 1997 г. Общината е оспорила иска на същите основания. Представени са цитираните по-горе нотариални актове, договор за покупко-продажба от 20. 11. 2008 г., решение на ОбС – Пазарджик за провеждане на публичен търг с тайно наддаване, заповед № 2432/5. 11. 2008 г. на кмета на общината за обявяване на „Врис“ ООД за купувач, подписан от представители на общината и на дружеството-купувач протокол за приемане и предаване на имот № .... по КВС, целият с площ от 103.049 дка от 27. 11. 2008 г., РПК № 5АО63/26. 02. 1997 г. за възстановяване на собствеността на кметство – [населено място] върху имот № .... по КВС, целият с площ от 103.049 дка, включващ и спорната реална част. Имотът е възстановен на кметството с план за земеразделяне. При тези доказателства въззивният съд е приел от правна страна, че ищците не са придобили собствеността върху имота на основание договор за покупко-продажба, тъй като са купили от несобственик. Праводателят им „Кремен“ АД не е бил собственик на прехвърления имот, тъй като праводателите на дружеството Й. И. и Л. И. не са били собственици. Сключеният договор от 21. 11. 1994 г. с ЛС на ПК по свиневъдство – [населено място] няма вещнопрехвърлително действие, тъй като е нищожен. В тази връзка е прието, че в случая към 21. 11. 1994 г. (сключване на договора) са приложими чл. 48а ППЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ (според редакциите на разпоредбите към 21. 11. 1994 г., ДВ, бр. 72/1993 г., при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет на организацията по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, представляваща нормативно определена площ към сградите и съоръженията, определена в размери по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, като купувачът плаща стойността на постройките и съоръженията по сметка на ликвидационния съвет, а стойността на вещните права върху земята – по Републиканския бюджет), че в случая прилежащият терен към утаителите и сградите е бил определен с протокол от 30. 09. 1993 г. по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ и не е имало законова забрана за прехвърляне от ликвидационния съвет на нормативно определения прилежащ терен към утаителите. Прието е, че правата върху такъв имот са могли да бъдат придобити от правоимащи лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, а ако няма желаещи правоимащи лица – от трети лица, но единствено и само след проведен търг. В случая няма доказателства да е проведен търг за този имот от организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което договорът от 1994 г. е нищожен. А и по делото не е ясно коя организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ е била собственик на свинекомплекса и е имала право да го продава - дали ТКЗС – [населено място] или ЗК по свиневъдство – [населено място]. За неоснователен е приет и евентуалният иск за собственост, основан на придобивна давност, с оглед забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност на имоти държавна или общинска собственост – в редакцията до 1996 г. и пар. 1 ЗДЗС. В случая цитираните норми са приети за приложими, независимо дали ще се приеме, че спорната реална част е била частна държавна собственост, съгласно чл. 10Б, ал. 5 ЗСПЗЗ, или частна общинска собственост. По повод възраженията на ответниците е прието, че съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 12 и чл. 10Б, ал. 5 ЗСПЗЗ, имотът не е подлежал на възстановяване, тъй като към влизане в сила на ЗСПЗЗ е представлявал земя – прилежаща площ към съоръжение в двор на ТКЗС. Прието е, че в случая, за преценка основателността на иска, е без значение дали процесният имот е подлежал на реституция или не и дали кметството е легитимирано (т.е. дали е притежавало правосубектност и дееспособност) да подава заявления за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят редица въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК. Част от въпросите, свързани с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаят задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, да основе решението си на установените с тях обстоятелства и да разгледа всички доводи и възражения на страните. Настоящият състав намира, че е налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси, тъй като същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, посочена от жалбоподателя – решение № 124/2010 по гр. д. № 3972/2008 г., 4 г.о., решение № 331/2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., решение № 217/2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., 4 г.о., решение № 700/2010 г. по гр. д. № 91/2010 г., 4 г.о., решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., 1 г.о., решение № 127 от 5. 04. 2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г., 4 г.о., решение № 65 от 16. 07. 2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г., 4 г.о., решение № 65 от 30. 07. 2014 г. по т.д. № 1656/2013г., 2 т.о., решение № 176/28. 05. 2011 г. по гр.д. № 759/2010 г., 2 г.о. и др. Не е обсъден протокол № 29/5. 07. 1994 г. на ЛС при ЗК по свиневъдство за провеждане на търгове за правоимащи за сгради и животни на кооперацията, включително и на дата 21. 11. 1994 г., протокол за оценка на земята на парцели .... и .... по парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС – [населено място], възложена от ЗК по свиневъдство – Пазарджик, платежно нареждане за превод на сумата 2103486 лв. по сметка на Републиканския бюджет, протокол от 30. 09. 1993 г. за определяне, на осн. чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, на нормативно определения размер на прилежащите площи към сградите и съоръженията, находящи се в парцели .... и .... по парцеларния план на „Горен стопански двор на ТКЗС“ в [населено място]. Не е обсъдено възражението, че ЗК по свиневъдство представлява прекратена по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ организация, както и дали е имало други правоимащи лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, освен Й. И., които са поискали придобиване на собствеността върху процесните имоти. Горното налага допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и проверка на правилността му. По останалите въпроси основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК не са налице. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,