Определение № 187 от 20.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 760/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Ръководство на въздушно движение” - [населено място], срещу решение № 2083 от 13.04.2011 г. по в. гр. д. № 1723/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав. С обжалваното решение е потвърдено решение от 27.07.2010 г. по гр. д. № 11983/2009 г. на Софийски районен съд, 46 състав, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 8 167.83 лв. - част от вземане с общ размер 23 559.50 лв. за неплатен наем за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г., на основание чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 20.02.2009 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на сумата 450.03 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК основания. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], е депозирал отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като според § 25 по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. Обжалваното решение е постановено по търговско дело, образувано по предявен срещу дружеството - касатор осъдителен иск /заявен като частичен/ с цена 8 167.83 лв. Касационната жалба е подадена на 01.06.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г., от която дата делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция. Предвид разпоредбите на § 25 и § 26 ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и с оглед цената на иска, която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела - 10 000 лв., касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред., обн. ДВ бр.59/2007 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,