Определение № 11 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2009 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. С решение № 133 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 2051/ 2007 г. на В. касационен съд, четвърто гражданско отделение, постановено по съществото на спора, ответникът К. Г. М. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на О. С. З. собствения й недвижим имот, представляващ клуб с площ 212, 35 кв.м., находящ се в партерния етаж на сградата на ул.”З”, № 81а, гр. С., както и да й заплати разноски по делото в размер на 2304 кв.м. На 30.06. 2009 г. К. М. е подал молба за отмяна на горното решение, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановено друго решение, на което настоящото противоречи. Сочи решение № 615 от 13.07.2006 г. по гр.д. № 169/ 2005 г. на ВКС, 4 г.о. От справката по делото се установява, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Двете решения, на които молителят се позовава, са постановени в рамките на едно и също производство- по предявения от О. срещу молителя ревандикационен иск, като с решение №615/ 13.07. 2006 г. на ВКС е отменено решението на въззивния съд, постановено при първото разглеждане на делото и същото е върнато за ново разглеждане. С това решение спорът между страните не е разрешен със сила на присъдено нещо, поради което не може да се търси противоречие между него и последното решение на ВКС по гр.д. № 2051/ 2007 г., което да обоснове основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Подадената на това основание молба за отмяна е процесуално недопустима и не следва да разглежда по същество, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл.307 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение