Определение № 256 от 31.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 871/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК,образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 396 от 02.02.2017 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.т.д. № 4095/2016 г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на основание чл. 248, ал.1 ГПК на определение № 3614/27.10.2016г. по ч.т.д. №4095/16г.на САС, в частта за разноските. Ответникът по частната жалба - [фирма], е на становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното определение, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата за допълване на основание чл. 248,ал.1 ГПК на определение № 3614/27.10.2016 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че с определение № 3614/27.10.2016 г. е разрешен въпросът относно наличието на процесуални предпоставки за привличането на трето лице – помагач на страната на [фирма] по реда на чл. 219 ГПК и че това определение не представлява окончателен акт, с който приключва производството по делото. Поради това, разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, направени от [фирма] в горепосоченото частно производство следва да бъдат присъдени с окончателния акт, с който приключва производството пред първоинстанционния съд – решение по съществото на спора, съобразно изхода на делото или определение за неговото прекратяване. Частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Атакуваното определение е постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като в ал.3 на текста изрично и императивно е установено, че определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, респективно акта по отношение, на който се иска изменението, в частта му за разноските. В случая страната е поискала от Софийски апелативен съд такова изменение на определение №3614/28.10.2016г., с което е било потвърдено протоколно определение от 17.06.2016г. по т.д. 5349/15г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на ОББ АД за конституиране на [фирма] като трето лице – помагач на страната на ответника. Следователно, това определение/ както е било отбелязано и в самото него/ е било окончателен съдебен акт – неподлежащ на контрол.С оглед изложеното на такъв не подлежи и обжалваното определение, касаещо разноските направени в производството по постановяване на така описания съдебен акт. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение