Определение № 61 от 10.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2017 г.

Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, образувано по молба вх. Nо 105169/ 18.11.2016 година от А. Г., Е. Г., Д. Г. и О.//К./ Е. Х. ,представлявани от адв. П. В. - П. АК Б. с искане за отмяна на Решение Nо VІ-6 от 29.01.2015 година по В.гр.д. Nо 757/2012 год. на ОС Бургас, с което е потвърдено решение на районния съд по уважените искове, с които е прието за установено, че И. Ж. Г. и А. С. са собственици на 3/9 идеални части общо, от които 1/9 идеална част за първи и 2/9 идеални части за втория, от описаните недвижими имоти в [населено място] влязло в сила от датата на обявяване на Определение No 411 от 19.11.2015 година по гр.д.No 4500/2015 год. на ВКС- II г.о. за недопускане на касационно обжалване. С допълнителна молба от 14.03.2017 година защитата на молителите е уточнила, че искането за отмяна се поддържа на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като представената като писмено доказателство „молба за разглеждане на искане за Разпоредба за наследство на покойната Р. П., подадена на 18/12.2015 година в Съда по наследствата в И. с искане да се разгледа Заповед за наследство от 14.03.2004 година от дл.лице по наследствени дела [населено място] и окръг, по дело No 168808, на Р. П. представена по делото.Като се поддържа, че представената молба съставлява нов писмено доказателство, което е от съществено значение за делото, предвид на съдържанието му с оглед на броя на наследниците и техните права в наследството.Поддържа се, че въз онова на представената молба и поисканото разглеждане ще се установи от Съда по наследството множеството нарушения при издаването на Заповедта за наследството на Р. П., както и неистинността на този документ, издаден само въз основа на неверни факти, декларирани от А. С.. По делото, по реда на чл. 306 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по молбата за отмяна А. С. и И. Г. чрез процесуалния им представител адв.А. Т.- Б.- САК, с които се оспорва наличие на посоченото от молителите основание за отмяна, възразява се относно качеството на представеното писмено волеизявление „молба“ като ново писмено доказателство по см. на чл. 303 ал.1 т.3 ГПК, възразява се, че същото писмено доказателство, доколкото е било от значение за спора по същество след и е от дата 1812.2015 година, е могло да бъде представено в хода на производството по същество. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Съгласно нормативната уредба - чл. 303 -309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно.При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че проверката на допустимостта на молбата за отмяна, следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна, както и от гл.т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК. При данните по делото, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Молбата за отмяна е подадена на 18.11.2016 година, в месечен срок от определението по чл. 288 ГПК ,м поради което следва да бъде допуснато до разглеждане по същество в открито съдебно заседание. По основателността на възраженията на ответниците по молбата, съдът ще се произнесе с решението. По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия