Определение № 563 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 497/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. К., М. Н. К. и К. К. К. против определение 11.10.2010г. по гр.д.№ 3437/2009г.на СГС, с което е върната касационната жалба, подадена от същите против решението по гр.д.№ 3437/09г.на СГС поради не изправяне на нередовностите й. Навежда се оплакване от жалбоподателя за необоснованост на извода, че не е приложено изложение на основанията по чл. 280 от ГПК, тъй като то се съдържа в раздел първи от касационната жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че касаторите не са формулирали ясно правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и или по който съществува противоречива практика и, че такава не е посочена и представена с касационната жалба. Указания за това са дадени на касаторите изрично на 04.03.2020г., надлежно съобщено, но те не са изпълнени. Определението е правилно.. От раздел първи от касационната жалба може да се извлече основният материално правен въпрос, предмет на спора – съставлява ли помещението предмет на спора обект на правото на собственост изграден от ЖСК. Съгласно ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, т.1 обаче материално правният, или процесуално правният въпрос, който ще очертае предмета на касационен контрол следва да е формулиран от касатора, а съдът няма право да го извлича от съдържанието на касационната жалба и изложението към нея. Когато касаторът не го е формулирал, той не е обосновал общото основание за допускане до касация. Касационната жалба се явява нередовна и от формална страна, тъй като не е посочена задължителната съдебна практика на ВКС, която касаторите считат, че не е съобразена от въззивния съд, а не се представят и доказателства – влезли в сила решения на съдилищата, включително и на ВКС по индивидуални спорове, които да обосновават допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК – наличие на противоречива съдебна практика. Съгласно ТР № 1/2010г на ОСГТК ВКС. тя следва да е приложена към изложението. Следователно изводът на въззивният съд за нередовност на касационната жалба е правилен и обоснован, поради което доводите в частната жалба са неоснователни. Затова обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение