Решение № 210 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2016 г.
ВАСV отделение08.01.2018reporting judge т Донка Чакърова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 962/19.05.2016 г., постановено по адм. д. 1064/2016 г. по описа на Административен съд-Б. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Grounds
Решение № 210 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. срещу решение № 962/19.05.2016 г., постановено по адм. д. 1064/2016 г. по описа на Административен съд-Б. (АС-Б.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - полицейски орган, разузнавач при П. Р. управление на МВР-Б., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 962/019.05.2016 г., постановено по адм. д. 1064/2016 г. по описа на АС-Б. е отхвърлена жалбата на Д. Г. Д. против Заповед рег. № 431зз-247/19.05.2016 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от разузнавач при Първо районно управление - Б.. А. съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС-Б. е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и за това, че задържаното лице е съпричастно към извършена кражба в магазин в гр. Б., ул. М. Г.". Заповедта е издадена в 11,20 часа на 19.05.2016 г. и още на същия ден 16.30 часа е проведено открито съдебно заседание по адм. д. 1064/2016 г., образувано по оспорването й. В този смисъл е неоснователно оплакването, че съдът е проявил пристрастност и нарушил равенството на страните като не е разпоредил довеждане на задържаното лице в съда, с каквото правомощие административният съдия не разполага. В откритото съдебно заседание е присъствал процесуален представител на задържаното лице (адв. Каров), с което правото му на защита е било осигурено. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка, включително и докладна записка от К. С. относно извършени оперативно издирвателни мероприятие по ДП № 4313М-468/2016 г., според която Д. Д. и друго лице са съпричастни към извършена кражба от магазин за булчински рокли на ул. "М. Г.". Първоинстанционният съд е провел изключително подробно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Обосновано съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че при издаване на оспорената пред него заповед е имало данни за извършването на престъпление - кражба от Д. Д. на 19.05.2016 г. В оспорената заповед е формулирано като основание извършването на проверка именно наличието на подозрение (задържаното лице е посочено като заподозрян), защото тези данни са първоначални и в последствие въз основа на тях би предстояло образувано наказателно производство. Доколко тези данни ще бъдат потвърдени и в наказателното производство при съобразяване с процесуалните правила на наказателното производство не е предмет на доказване в производството пред АС-Б.. О. правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Служителите на МВР са предприели незабавни действия по разкриване на престъплението, по време който са имали достатъчно данни да заподозрян Д. Д. в съпричастност с извършеното престъпление - сведения от трето лице (независимо, че неговата самоличност не е разкрита). Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която преследвано при издаването й. В този смисъл са неоснователни оплакванията в касационната жалба с доводи какви процесуални действия е следвало да предприемат полицейските органи при установяване на данни за извършено престъпление и неговия извършител. Производството по НПК е с различен предмет, а настоящият казус е по повод наложена принудителна административна мярка и при нейното оспорване са спазени правилата на АПК В конкретния случай задържането е извършено при наличие на данни за възможно участие в конкретно престъпление, което подлежи на допълнително разследване по наказателноправен ред. Не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че задържането е извършено в деня на кражба и в същия ден задържаното лице е изправено пред съд, който е разгледал неговата жалба срещу заповедта за задържането му. Следователно при преценката на наличието на данни относно извършеното престъпление съдът е разполагал със същата информация, която до този момент е била на разположение и на полицейския орган при издаването на заповедта за задържане. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че задържането е извършено само на голословно твърдение на издателя на заповедта. Действително докладната записка е изготвена от същия полицейски орган, но информацията в нея е придобита по описан в нея начин, който не е забранен от закона и не е оспорена по съответния процесуален ред при приемането й в открито съдебно заседание на 19.05.2016 г. като писмено доказателство по делото. Възраженията за правното значение на тези факти, обосновани в касационната жалба, са поддържани и пред първата инстанция и им е отговорено мотивирано в обжалвания съдебен акт. Основно спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От данните по делото е видно, че касаторът е съпричастен към извършване на конкретно престъпление - кражба. Полицейските служители са разполагали със сведения от лице, чиято самоличност на този етап не е разкрита, че Д. Д. е съпричастен в извършването на конкретна кражба от магазин за булчински рокли. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са били налице данни за извършено престъпление от страна на Д. Д., което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. В случая в оспорената заповед е посочено престъплението - кражба от конкретен търговски обект. Изрично следва да бъде посочено, че посочването, че задържането е като евентуален извършител на престъпление "кражба" е достатъчно, за да се приеме, че на задържаното лице е станало ясно в какво престъпление се подозира, че има участие и не му е нарушено правото на защита. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. Точната квалификация е предмет на цялостен анализ на всички обстоятелства, включително и предходни осъждания на лицето, респективно погасяване на последиците от тях поради реабилитация или други причини, поради което в конкретния случая определянето от полицейския орган следва да бъде определено като особено затруднително. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР е достатъчно да бъде посочено конкретното престъпление и на задържаното лице да му бъде ясно по несъмнен начин по каква причина е ограничена свободата му. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че е в ограничението на свободата на Д. Д. е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. Неоснователно е възражението на касатора, че при прилагане на мярката са допуснати нарушения, които представляват основания за отмяната й. Жалбоподателят е уведомен за възможността да ползва правна помощ, което се установява от подписана от него изрична декларация. От приетата и неоспорена декларация на жалбоподателя се установява, че той декларира, че желае адвокатска защита по свой избор и за негова сметка и се е възползвал от тази възможност като е упълномощил адв. Каров, който го е представлявал при оспорването на заповедта в същия ден на задържането. Оспорената заповед е издадена в съответствие със закона и не са установени процедурни нарушения - на лицето е съобщено въз основа на какви данни е задържан и с него са извършвани действия, от които по напълно недвусмислен начин му е било ясно какво е престъплението, заради което е задържан. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС-Б. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание, предвидено в закон и не е налице незаконно ограничаване на свободата на Д. А. по смисъла на ЕКПЧ. В конкретния случай е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа". В заповедта за задържане е посочено правното основание за издаването й, а относно фактическите основания са изложени в нарочна справка. Лицето е уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5 § 2 от ЕКПЧ. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на надлежно представителство на ответната страна в настоящото производство и липса на претенция за разноски, разноски не следва да бъдат определяни при този изход на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,