Определение № 710 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 613/2012 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от Б.Д.- председател на УС и К.К.-член на УС,чрез процесуалните представи-тели - адвокатите Б. и Г. против въззивно определение № 435 от 28.06.2012г. по в.ч.гр.д. № 482 по описа за 2012г. на Добрички окръжен съд,с което е потвърдено определение № 150 от 18.04.2012г.по гр.д.№ 371/12г. на Д. като е оставено без уважение възражение на ответника касаещо местната подсъдност на делото.Жалбоподателят счита постано-вения съдебен акт за неправилен,поради което желае да бъде отменен, а делото върнато с указание делото да се изпрати по подсъдност на РС Варна Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос: дали ищеца има качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите/З./,с оглед обстоятелството,че в случая той не е придобил собствеността върху процесното количество електроенергия и не отговаря на изискването да е физическо лице,което „придобива стоки или ползва услуги”.Според жалбо-подателя собствеността върху електроенергията като движима вещ се придобива след индивидуализацията й,което става чрез измерване от СТИ и преминаването през точката на присъединяване на абоната към електроп-реносната мрежа, а в случая – според твърденията на ищеца в исковата молба – той не е потребявал посочената в справката електроенергия. Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Пред районен съд Д. В. И. Р. е предявила иск срещу [фирма] [населено място],с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,за приемане на установено,че не дължи сумата от 1 330.59лв.- стойност на преизчислено количество електроенергия за периода от 9.03.11г.-12.08.11г.,по фактура № [ЕГН] от 12.12.11г.за обект, находящ се в [населено място] [улица] бх.”Б”ет.2 ап.3. С отговора на исковата молба,на основание чл.119 ал.3 от ГПК, ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото пред РС Добрич,оспорвайки на ищцата качеството на потребител по смисъла на чл.113 от ГПК,съгласно легалната дефиниция на §13 т.1 от ДР на З.. С определение № 150 от 18.04.2012г.по гр.д.№ 371/12г.- Д. е оставил без уважение така направеното възражение. Със сега обжалваното въззивно определение № 435 от 28.06.2012г. по в.ч.гр.д. № 482 по описа за 2012г. Д. е потвърдил първоинстан-ционния акт с мотива,че предявеният иск е във връзка с потреблението на ел.енергия и на това основание е приложима специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК. При тези факти – поставеният от жалбоподателя въпрос,доколкото е предопределил решаващите мотиви на съда - е годно общо основание за допустимост.По него обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице специалното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,на което се позовава касатора.Поставеният въпрос вече е разрешен,като формираната по него богата и единна практика на ВКС,е съобразена от въззивния съд. В поредица определения,постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК /например № 95 от 5.02.10г.по ч.т.д.№70/10г.на ІІ т.о.,№ 268 от 9.04.10г.по ч.т.д.№ 148/10г. на ІІ т.о., № 477 от 17.06.10г.по ч.т.д.№ 283/10г.на І т.о.,№ 175 от 7.02.11г. по т.д.№ 918/10г.на ІІ т.о.на ВКС/ е прието,че изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима в случаите,когато ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на З. и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон.Понятието потребител се възприема в широк смисъл и специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима за исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по смисъла на §1 от ДР на КЗ,основани на застрахователни договори,както и към искове на физически лица – потребители на електрическа енергия по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗЕ, предявени за разрешаване на спорове във връзка с договори за доставка на електроенергия,какъвто е настоящия случай.Определящото в него е,че ищцата като физическо лице,на основание сключен с ответника договор за предоставяне на електрическа енергия за битови нужди,ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност /по смисъла на легалната дефиниция на §13 т.1 от ДР на З./. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение