Определение № 124 от 06.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 330/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№12726/19.12.2016 г., подадена от П. Й. С., в момента в затвора в [населено място], против разпореждане от 29.11.2016 г. по в.ч.гр.д.№3417/2016 г. на Софийския апелативен съд, т.о., пети състав, с което е върната частна касационна жалба, вх.№8341/24.8.2016 г., подадена от същото лице срещу определение №2504/20.7.2016 г., по гр.д.№3417/2016 г. по описа на същия съд. Частната касационна жалба е върната, поради неизпълнение указания по чл.284, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното: Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Разпореждането на Софийския апелативен съд е правилно. Законосъобразно е прието, че частният касационен жалбоподател не е изпълнил дадените му от въззивния съд указания за привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Поради това частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърди. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,