Определение № 360 от 16.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 234/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано пред ВКС по жалба на ответника работодател В. академия срещу въззивно решение на Софийски градски съд, с което са уважени исковете на ищцата Роза Н. Г. по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а в изложението към нея се подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС следва да прецени дали въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, чието разрешаване е от значение за разкриване на точния смисъл на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ или да установи очевиден порок на въззивното решение, свързан с тълкуването на материалния закон, съдопроизводствените правила или обосноваността /чл.280, ал.2 ГПК/. В случая въззивния съд е приел, че за да е законно уволнението по чл. 328, ал.1, т.10 КТ е необходимо правото на пенсия за осигурителен стаж възраст да е придобито след сключването на трудовия договор и доколкото ищцата е била придобила това право преди сключването на трудовия договор, то уволнението е незаконно и е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ. Това въззивно решение е постановено по искова молба, в която като основания за незаконност на уволнението са посочени наличието на срочен, а не на безсрочен трудов договор, липсата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на трудовия договор, длъжността „общ работник“ е извън приложното поле на чл. 328, ал.1, т.10 КТ, противоречие между фактическото основание за издаване на заповедта и посочените правни основания и не на последно място злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като ищцата придобила право за данъчни облекчения след решение на ТЕЛК, а работодателят не е длъжен да прекратява трудовия договор на това основание. Налице е очевидно нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд се е произнесъл по основание за незаконност на заповедта за уволнение, което не е било въведено в обстоятелствената част на исковата молба и касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на същото. Воден от горното, ВКС