Определение № 219 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2010 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от А. „Митници”, представлявана от директора Т. ,чрез процесуалния представител- юрисконсулт П. против разпореждане от 14.01.2010г. на Софийски градски съд,с което е върната подадената от нея касационна жалба против решение от 12.10.2009г.по в.гр.д. № 3457/06г.на СГС поради неизпълнение на дадените от съда указания в определения за това срок. Счита същото за неправилно, поради което иска то да бъде отменено,а делото върнато за администриране на подадената касационна жалба. Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото и което не е постановено от СГС в качеството му на въззивен съд. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба. Разгледана по същество- същата е неоснователна. С обжалваното разпореждане от 14.01.2010г.-СГС е върнал жалбата, тъй като в дадения 7-дневен срок касаторът не е отстранил констатираните нередности в подадената от него жалба,а именно-да се представи изложение съгласно чл.280 от ГПК с посочване на подробни и конкретни основания за допускане до касационно обжалване и поставяне във връзка с тях на конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос /за указанията на съда страната е била уведомена на 23.11.2009г.,а нова касационна жалба,която също не съдържа поставен въпрос- е подадена едва на 5.02.2010г./ Така постановеното разпореждане е правилно. Въззивният съд е този,който съгласно чл.285 от ГПК следи за редовността на подадената касационна жалба. Изискванията за редовност са посочени в чл.284 от ГПК,като констатираната в случая нередовност /липса на изложение на касационните основания и липса на изведен въпрос/е съществена. Това е така,защото както беше посочено в ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС- посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос е общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби,като обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. В този смисъл – изложените в частната жалба като извинение за неспазване на дадения срок за отстраняване на нередовностите- доводи,свързани с прекомерна служебна натовареност на „не големия числен състав на юрисконсултите в Агенция”Митници” са ирелевантни. Първо,защото-без отстраняване на посочените от въззивния съд нередности в подадената касационна жалба е невъзможно осъществяването на изискуемата се съгласно чл.288 от ГПК селекция и второ,защото предоставеният от съда срок за отстраняване на констатирани нередности е преклузивен и страната не се е възползвала от съществуващите в нейна полза процесуални възможности –за искане на по-дълъг срок или за възстановяване на срока. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение