Определение № 52 от 16.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1186/2011 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 43, ал.3 НПК, след като с разпореждане № 558/18.02.2011 г.. председателят на Районния съд в[населено място] констатирал, че поради отводи на съдии в него не може да се образува състав, който да разгледа нчхд № 2865/2010 г., и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Представителят на прокуратурата изразява становище в подкрепа на позицията в определението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на инкриминираната дейност в[населено място] обвързало по правилата на местната подсъдност компетентността на районния съд в същия град. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, в полето на третата от които попада настоящият случай. Всички работещи съдии от Районния съд в[населено място] са се отвели от разглеждане на делото, поради което не може да се образува съдебен състав. С най-малко компромиси относно разходите по делото и доброто администриране на делото би било процесът да се развие в съседния, еднакъв по степен Районен съд в[населено място]. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т.3 от НПК