Решение № 2876 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9027/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на МКТРЕЙДИНГ ЕАД, ЕИК 200976526 със съдебен адрес: гр. София, [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Жеков, против Решение 8525/13.06.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 7251/2023 г. С доводи за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяната на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на сторените разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба кметът на Столична община - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Веселинска по съображения, изложени в молба становище от 15.01.2025 г. Заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Ревизионен акт (РА) СФД23-РД-77-26/07.11.2023 г., издаден от началник отдел Ревизии и събиране на вземания при Дирекция Общински приходи към Столична община възложител на ревизията и от главен инспектор в отдел Ревизии и събиране на вземания в същата дирекция, потвърден с Решение СОА23-РД28-29/15.06.2023 г. на кмета на Столична община, с който се установяват на МКТРЕЙДИНГ ЕАД задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. с лихви за забава на основание чл. 11, ал. 1, чл. 64, ал. 1, чл. чл. 19, чл. 21 и чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в общ размер 69 775.59 лв. Въз основа на пълно и точно установените факти, по които страните не спорят, АССГ обосновава изводи за валидност на акта като издаден от компетентни органи от общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, в надлежно възложено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и за неговата материална законосъобразонст. Съдът приема, че отчетната стойност на процесните недвижими имоти, според размера й, отразен в счетоводните документи на дружеството по сметка 203 Сгради , е по-висока от данъчната им оценка, определена по реда на Приложение 2, поради което законосъобразно на основание чл. 21, ал. 1 ЗМДТ е приета за основа за облагане. Във връзка с възражението на жалбоподателя, че в хода на ревизионното производство е доказано обезценяване на имотите чрез оценителската експертиза, което макар да не е отразено счетоводно, е следвало да бъде съобразено от издателите на акта служебно, съдът се позовава на становището, застъпено в Решение 11260/16.11.2023 г. по адм. д. 3870/2023 г. на Върховния административен съд, постановено между същите страни по спор за задължения на дружеството по ЗМДТ за същите имоти. Не кредитира приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, определяща размер на ДНИ и ТБО и лихвите към тях съобразно оценителната експертиза по делото, тъй като пазарните стойности са по-ниски от данъчната оценка. Относно ТБО АССГ посочва в мотивите на своето решение, че е доказано от странна на ответника предоставянето на услугите по обезвреждането на битови отпадъци в депа и други съоръжения на територията на София и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Подадената от жалбоподателя декларация, че няма да ползва имотите не го освобождава от задължението да заплаща ТБО за тези услуги. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касатора за противоречие на решението на АССГ с материалния закон са неоснователни. От негова страна не се оспорва определената в ревизионното производство данъчна оценка на процесните имоти съгласно Приложение 2. В касационната си жалба той отново застъпва тезата, че ревизиращите служители на общинската администрация неправилно и в противоречие с чл. 21, ал. 4, изр. второ ЗМДТ (ДВ, бр. 96/2019 г.) отказват да определят отчетната стойност на процесните недвижими имоти на базата на представената им пазарна оценка от 12.04.2016 г., много по-ниска от отчетната им стойност, по която същите са заведени в счетоводството му при придобиването им на 20.08.2015 г. Според него законът им вменява това задължение, независимо че счетоводно не е отразена обезценка на активите и не е подадена декларация по чл. 14, ал. 5 ЗМДТ в приложимата редакция. По така изложените в жалбата съображения настоящият касационен състав приема следното: Определението на отчетна стойност за целите на ЗМДТ е в §1, т. 17 от Допълнителните му разпоредби и то е следното: Отчетната стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. В случая след изготвянето на пазарната оценка на 12.04.2016 г. дружеството не е извършило обезценка на активите по реда на СС 36 Обезценка на активи , независимо от това, че в оценителния доклад е посочено, че се изготвя за нуждите на счетоводството. Поради това задълженията по ЗМДТ са определени с РА върху данъчна оценка, която е отчетната им стойност при счетоводното им завеждане. Според чл. 21, ал. 4, изр. второ ЗМДТ данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. В мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (902-01-52/09.10.2019 г. ) във връзка с така допълненото второ изречение на чл. 21, ал. 4 ЗМДТ е посочено следното: Предлага се общинските служители да определят данъчна оценка за недвижими имоти на предприятия в случаи на установено умишлено занижаване на отчетните им стойности с цел намаляване или избягване на плащане на данъка за тях. С направеното предложение се увеличават правомощията на общинските служители да определят данъчна оценка на недвижими имоти на предприятия . Чл. 21, ал. 4, изр. второ ЗМДТ не вменява задължение на общинските служители да извършат обезценка на активите вместо данъчно задълженото лице, каквато то самото не е извършило, противно на доводите на жалбоподателя и това следва не само от мотивите на законопроекта, но и от тестовете на СС 16 и СС 36, коментирани и в решението на кмета на общината, потвърждаващо РА. Задължението за извършване на обезценка на ДМА е на предприятието и това задължение е формулирано в пар. 7.1 от СС 16 Дълготрайни материални активи . Според него след първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Пар. 3.1. от СС 36 изисква обезценката на активите да се извършва най-малко веднъж в края на отчетния период във връзка със съставянето на годишния финансов отчет. Редът за извършването на обезценка на активите е регламентиран в пар. 3.2. и той изисква да се определи дали са налице условията за обезценка, да се определи възстановимата стойност на актива, да се определи загубата от обезценката. Именно поради това чл. 14, ал. 5 ЗМДТ задължава данъчно задълженото лице чрез подаването на декларация да информира общинската администрация за извършената обезценка, а служителят на общинската администрация проверява така подаденета декларация и предоставената служебно информация, като може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги (чл. 18, ал. 1 ЗМДТ). Изводът е, че след като е извършена обезценка и тя е декларирана, общинските служители проверяват дали обезценката е извършена в съответствие с нормите, съдържащи се в счетоводното законодателство, вкл. в приложимите счетоводни стандарти. Като не е дал подробно мотивиран отговор на възражението на жалбоподателя, основаващо се на чл. 21, ал. 4, изр. второ ЗМДТ, АССГ не е допуснал процесуално нарушение, носещо белег същественост, налагащо отмяна на решението му. Това е така, защото съществено е само процесуалното нарушение, което ако не беше допуснато, би довело до различно решение по спора. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение. Към настоящия момент Наредба 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа не определя минимални размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена (ДВ, бр. 14/2025 г.) във връзка с решението на СЕС по дело С-438/22, според което определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главното производство (Наредба 1/2004), е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС (т. 50). Според чл. 101, пар. 2 ДФЕС споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни и тази нищожност е задължителна за съда (т. 57 и т. 58). С оглед изложеното юрисконсултското възнаграждение, дължимо на ответника по касация, следва да се присъди по реда на чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК в размера по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37 от Закона за правната помощ.