Определение № 33 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С Решение № 121 от 13.01.2021 г. по настоящото дело ВКС се е произнесъл по подадената от „ПАРРУС” ЕООД, представлявано от Н. Й. Б., чрез адвокат М. П. от АК – Д., молба за отмяна на Решение № 1 от 24.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 5981/2015 г. по описа на ВКС, Второ г.о., като последната е оставена без уважение. Предвид изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, на ответника по молбата за отмяна - Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите Д. Ж. Т., чрез процесуални представители адвокат А. М. и адвокат Ц. Д. (преупълномощени от Адвокатско дружество „Г., Т. и ко”), е присъдено заплащането на направените разноски за защитата пред ВКС в размер на 11 400 лв. С молба вх.№ 432 от 19.01.2021 г., подадена по пощата на 18.01.2021 г., молителят „ПАРРУС” ЕООД, чрез адвокат М. П. от АК – Д., е заявил искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 121 от 13.01.2021 г. в частта за разноските. Поддържа се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и подлежи на намаляване до минимума от 500 лв., предвиден с чл. 9, ал. 4 НМРАВ, тъй като самото производство не се характеризира с изключителна сложност, както и ответната страна „не се е явила” в съдебно заседание. Счита, че не е налице материален интерес, въз основа на който да се претендира възнаграждение по чл. 7 НМРАВ. Освен това по делото не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение, поради което, ако се приеме, че на страната се следват разноски, то същите трябва да бъдат присъдени съобразно Наредбата. Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на ответника по молбата за отмяна - Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите. Постъпил е отговор вх.№ 1086 от 09.02.2021 г. чрез процесуалните представители адвокат А. М. и адвокат Ц. Д.. Заявено е становище, че искането по чл. 248 ГПК е недопустимо, евентуално – неоснователно. Молителят е пропуснал да заяви възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до изтичане на преклузивния срок – проведеното на 09.11.2020 г. открито съдебно заседание, в което са приключени устните състезания. Искането по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК е допустимо само, когато страната не е имала възможност да направи възражението си в хода на делото. Не е вярно, че по делото не са представени доказателства за платеното адвокатско възнаграждение; не е вярно, че спорът не касае „материален интерес”. Депозираното искане по чл. 248 ГПК изхожда от активно легимирано лице и е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С Решение № 121 от 13.01.2021 г. отговорността за разноските по делото е разпределена съобразно постановения резултат. Изводът, че ответникът по молбата е направил разноски за защита в отменителното производство почива на доказателствата, представени още с молбата с вх.№ 301 от 13.01.2020 г. (л. 125 – 129; връчването на препис е постановено с обявеното на сайта на ВКС Определение № 93 от 10.09.2020 г. – л. 171 - 172), както и тези към депозирания в о.с.з. списък по чл. 80 ГПК (л. 191 – 195). Така представените от страна на Държавата Договор № РД-50-1 от 08.01.2020 г., фактура № 3107 от 14.01.2020 г. и извлечение от сметката на Адвокатско дружество „Г., Т. и ко” доказват договарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение в размер на 11 400 лв. за предоставената адвокатска защита. Предвид това неоснователен е доводът на молителя, че по делото не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение. На следващо място - доводите, че в случая не е налице материален интерес, въз основа на който да се претендира възнаграждение по чл. 7 НМРАВ; производство не се характеризира с изключителна сложност и обемът на предоставената защита не съответства на присъдения хонорар (в частност -страната не е изпратила представител в откритото заседание /като в случая това твърдение не е вярно/), биха подлежали на обсъждане при условие, че съдът е валидно сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият случай не е такъв. Съобразно разясненията по т. 3 и т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) съдът не разполага с правомощие служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. Предпоставка за извършването на такава проверка е отправянето на искане за намаление на възнаграждението от заинтересованата страна. Както претенцията за разноски, така и възражението за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, не могат да бъдат заявени валидно след приключване на устните състезания. По настоящото дело устните състезания са приключени в о.с.з. 09.11.2020 г., за което молителят е редовно призован, но не е изпратил представител и до приключването му не е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. По тази причина то се явява преклудирано, обсъждането му по същество е недопустимо и не създава основание за изменението на Решение № 121 от 13.01.2021 г. в частта за разноските. Ето защо молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение