Определение № 365 от 19.07.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

ВКСI гражданско отделение19.07.2010

Ruling

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 314 от 27.01.2010г. по ч.гр.д.№81/2010г. на Варненския окръжен съд. Връща делото на Варненския окръжен съд за разделяне на производството по чл.31, ал.2 от ЗС от делбеното производство и даване на указания за отстраняване недостатъците на исковата молба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №314 от 27.01.2010г. по ч.гр.д.№81/2010г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №2653/06.08.2009г. по гр.д.№4405/04г. на Варненския районен съд, в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по предявената във втората фаза на делбата претенция на Н. И. Т.-Маркова по чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 20 000лв. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че претенцията е несвоевременно предявена, след първото заседание по делото във втората фаза на делбата, което е проведено на 07.11.2005г. За това заседание жалбоподателката е била своевременно призована, но не се е явила, с което се е преклудирала възможността и да предяви претенцията си по сметки в рамките на делбеното производство. Обстоятелството, че в следващото съдебно заседание тази претенция е неправилно приета за разглеждане не обуславя правомощието на съда да се произнесе по нея. Частна жалба срещу това определение е подадена от Н. Т.. Тя счита, че заседанието от 07.11.2005г. не е имало характер на първо по делото заседание след допускане на делбата. Първо било следващото заседание от 23.01.2006г., когато е предявила своята претенция по сметки и тя е била приета за разглеждане, ето защо прекратителните определения на двете предходни инстанции са неправилни. Изтъква довод, че едва в следващото съдебно заседание от 23.01.06г. съдът е направил устен доклад по смисъла на чл.108, ал.1 от ГПК /отм./, който е задължителен, съгласно ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. В изложението към частната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпроса кое е първо по делото заседание. Сочи се противоречие на обжалваното определение с ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и с определение №201 от 24.10.83г. по гр.д.№3197/83г. на І ГО на ВС. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Обжалваното определение не противоречи на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВС по поставения процесуалноправен въпрос. В това тълкувателно решение не се разисква въпросът кое заседание следва да бъде прието за първо. Действително, в т.8 е прието, че устният доклад на съдията в първата инстанция е задължителен, но това не означава, че ако такъв доклад е направен не в първото, а в следващото заседание, първото заседание губи своя характер. Предмет на т.8 на ТР №1/01.04.2001г. е въпрос, различен от този, който се поставя по настоящото дело, поради което не може да се приеме наличие на противоречие на обжалваното решение с това тълкувателно решение. Не е налице и противоречие с определение №201 от 24.10.1983г. по гр.д.№3197/1983г. на І ГО на ВС. С него е прието, че първо заседание по делото е онова, което се провежда в първата инстанция при първоначалното разглеждане на делото за пръв път след постъпване на исковата молба и в което, след решаване на предварителните въпроси по редовността на исковата молба, се изясняват становищата на страните по фактическите обстоятелства по спора. В случая първо заседание е проведено на 17.11.2005г., когато е даден ход на делото при редовно призоваване на страните и е заменено вещото лице. Тук не са изяснявани становищата на страните, тъй като те са се явили в съда и не са предявили претенции по сметки. Обстоятелството, че съдът не е направил устен доклад, какъвто е бил задължителен, не променя характера на заседанието като първо. Приетото от въззивния съд в обжалваното определение не влиза в противоречие с посоченото определение на ВС и затова не следва да се допуска касационно обжалване. Същевременно, предвид обстоятелството, че на 23.01.2006г. съдът е бил сезиран с иск по чл.31, ал.2 от ЗС на Н. Т. срещу М. К. и С. К., който не може да бъде разгледан в производството по извършване на делбата и затова исковата молба се явява нередовна по смисъла на чл.98, ал.1 от ГПК /отм./ поради неспазване на писмената форма, делото следва да се върне на районния съд с указания да раздели производствата по двете дела и да даде възможност на ищцата да отстрани посочената нередовност, след което делото да се гледа при събраните доказателства. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Cited provisions

6