Определение № 103 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7599/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК по подадената на 7.02.2014 год. молба от [фирма], чрез процесуалния му представител Б. М., за допълване на постановеното определение от 16.01.2014 год. с присъждане на направените в производството разноски в размер на 500 лв. Поддържа се, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. М. Б. от [населено място] в писмен отговор оспорва молбата с твърдението, че искането за разноски е уважено, като присъденият размер е прекомерно висок. Иска същият да бъде намален на 100 лв., съгласно Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са и съображения по същество на частната жалба, предмет на произнасяне с определението от 16.01.2014 год., с искане то да бъде допълнено с отговор на поставения въпрос за интереса от изключването на съдебен контрол на актове на съда. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в подадената молба доводи във връзка с тези по представения от ответника писмен отговор и данните по делото, намира следното: С определение № 25 от 16.01.2014 год. по настоящето дело ВКС се е произнесъл по частната жалба на В. Б. против определение на Софийски градски съд, с което е била оставена без разглеждане предходна нейна частна жалба като недопустима и потвърдил същото. С оглед изхода на делото са присъдени претендираните от ответника в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представен списък. Следователно, съдът се е произнесъл по искането на страната за присъждане на направените разноски, поради което и молбата за допълване на определението в частта за разноските, макар и подадена в срок, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предмет на настоящето производство е подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК и по нея съдът дължи произнасяне /в горния смисъл/. По исканията на ответника в настоящето производство, формулирани в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК – за намаляване размера на присъдените разноски на другата страна и за допълване на определението, съдът не следва да се произнася, тъй като редът и срокът за предявяването им е друг. Същите не са предмет на настоящето производство. По тези съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.