Определение № 737 от 16.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 856/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ф. Г. & Ко. КГ, Федерална република Германия, 59269 Б., К. – В. – Щрасе 90, представлявано от управителя В. К., чрез процесуалния си представител адв. Г, срещу определение № 565 от 06.10.2009г. по ч. т. дело № 502/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на В. Ф. Г. & Ко. КГ, Федерална република Германия срещу определение № 668/25.05.2009г. по ч. гр. д. № 183/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Излага доводи, че касационно обжалване на определението е допустимо и този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Позовава се на определение № 56/06.02.2009г. по ч. гр. д. № 13/2009г., ВКС, І г. о., ГК и определение № 255/27.10.2008г. по ч. т. д. № 266/2008г., ВКС, І т. о., ТК. Частният жалбоподател моли определението на ВКС, ТК, Първо отделение да бъде отменено и частната касационна жалба да бъде разгледана. Ответникът „В” ООД, гр. С. оспорва частната жалба и поддържа становище, че същата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от В. Ф. Г. & Ко. КГ, Федерална република Германия частна касационна жалба срещу определение № 668/25.05.2009г. по ч. гр. д. № 183/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Изложил е съображения, че определението, с което въззивният съд се произнася по законосъобразността на определението по чл. 390 ГПК, постановено от първоинстанционния съд, не попада в кръга на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като има привременен, несамостоятелен характер и с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Обжалваният съдебен акт е правилен и съобразен със закона. Определението на въззивната инстанция, с което е отменено определението от 12.12.2008г. по ч. гр. д. № 00872/2008г. на Софийски градски съд, 4-В отделение в частта, с която е допуснато обезпечение и е оставена без уважение молбата на В. Ф. Г. & Ко. КГ, Федерална република Германия за обезпечение на бъдещ иск срещу „В” ООД, гр. С. чрез налагане на обезпечителна мярка „незабавно спиране на машините от производство, извършване на опис, запечатване и предаване на машините за пазене на всяко трето лице”, посочено от молителя, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова от съда, пред който делото е висящо. Законосъобразно съдебният състав се е позовал на приложението на Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, според което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд, предвид аналогията между чл. 396, ал. 1 ГПК и чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./. Възприетата непосредствено след влизане в сила на ГПК практика за касационно обжалване на въззивното определение, постановено по повод на частна жалба срещу определение по обезпечение на иска на три инстанции, е изоставена. Определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и в този смисъл са определение № 415/25.06.2009 г. по ч.т.д. № 318/2009 г., ВКС, II т.о., ТК, определение № 418/25.06.2009 г. по ч.т.д. № 279/2009 г., ВКС, II т.о., ТК, определение № 426/29.06.2009 г. по ч.т.д. № 330/2009 г., ВКС, II т.о., ТК, определение № 411/24.06.2009 г. по ч.т.д. № 352/2009 г., ВКС, II т.о., определение № 371/19.06.2009 г. по ч.т.д. № 284/2009 г., ВКС, I т.о., ТК, определение № 304/14.10.2008 г. по ч.т.д. № 306/2008 г., ВКС, II т.о., ТК, определение № 135/18.03.2009 г. по ч.т.д. № 46/2009 г., ВКС, I т.о., ТК, определение № 446/10.07.2009 г. по ч.т.д. № 8/2009 г., ВКС, II т.о., ТК и други. Обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение