Определение № 12727 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, чрез пълномощника адв. А. Величков, срещу определение № 2571 от 11.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1867/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. С него е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение № 549 от 11.08.2023г. на Министерски съвет на Република България, с което дружеството е уведомено за прекратяване на договор за предоставяне на концесия върху пристанищен терминал „Росенец“ - част от пристанище за обществен транспорт с национално значение – Бургас. Със същия съдебен акт е и прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и необосновано, поради което се отправя искане до Върховния административен съд /ВАС/ да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд със задължителни указания по прилагане на закона. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – Министерски съвет на РБ, чрез упълномощените процесуални представители М. Славкова и С. Божилова, изразява писмено становище за правилност и обоснованост на обжалваното определение. Отправя искане към съда да потвърди оспорения съдебен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД срещу решение № 549 от 11.08.2023г. на Министерски съвет на Република България, взето на основание § 2, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за контрол по прилагането на ограничителни мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйнас което дружеството е уведомено за прекратяване на договор за предоставяне на концесия върху пристанищен терминал „Росенец“ - част от пристанище за обществен транспорт с национално значение – Бургас и за последиците от прекратяването. С обжалваното определение първостепенният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че оспореното решение не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и няма характер на властническо разпореждане. В мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено наред с това, че правоотношението с оспорващия, произтичащо от прекратяването на процесния договор не е административно по своя характер и като последица защитата срещу евентуално негово незаконосъобразно развитие не се осъществява по реда на съдебно-административния контрол по АПК. Определението е правилно. Процедурата за определяне на концесионер представлява сложен фактически състав, крайният акт от осъществяването на който е решението на концедента за определяне на концесионер. Това решение притежава белезите на индивидуален административен акт. Сключеният въз основа на него, обаче, договор между концедент и концесионер представлява съглашение между две равнопоставени страни, което определя и неговия гражданскоправен характер. Поради това и всички въпроси, свързани с прекратяването на този договор, какъвто е и разглежданият случай, следва да се разрешат по реда на гражданското и търговското право. Това разрешение е дадено изрично и с разпоредбите на чл.154, ал.1 и ал.2 от Закона за концесиите (ЗК). Според ал.1 на чл.154, за неуредените въпроси по сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор се прилагат разпоредбите на Търговския закон (ТЗ) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ал.2 на същия законов текст гласи, че споровете относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионен договор се решават от съда по реда на Гражданския процесуален кодекс. В този смисъл е и чл. 84, ал.2 от концесионен договор, според който всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване, ще бъдат решавани според българските материални или процесуални закони от компетентния съд по реда на на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че в случая се касае за гражданскоправни отношения, произтичащи от сключен между "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и Министерски съвет на РБ, представляван от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията договор за концесия на имот – пристанищен терминал "Росенец"- част от пристанище за обществен транспорт с национално значение. Трайна и безпротиворечива е практиката на ВАС, че производството по предоставяне на концесия се развива на няколко етапа, като след сключване на договор отношенията на страните не могат да бъдат определени като административноправни. Конкретни примери за относима в тази връзка съдебна практика са дадени в писменото становище на ответника по частната жалба, като в допълнение може да бъде релевирана най- новата съдебна практика- напр. определение № 793/ 21.01.2021г. по адм.д. № 269/2021г., както и определение № 10809/08.11.2023г. по адм.д. № 8618/2023г. на ВАС, четвърто отделение. При изпълнение на поетите задължения, концесионера и концедента са равнопоставени и възникналите между тях по повод изпълнение или неизпълнение на договора се решават по реда на ГПК, както е посочено и в чл. 84 от концесионния договор. Именно в този контекст следва да бъде преценен като неоснователен доводът на частния жалбоподател, че обективираното в решението волеизявление за прекратяване на концесионния договор придава на решението на МС административноправен характер. Все в същия смисъл подлежи на преценка и твърдението, че след като волеизявлението е на административен орган- МС, то и актът има характеристиките по чл.21 АПК. Както бе посочено по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, решение № 549/11.08.2023г. е прието от МС в качеството му на страна по концесионния договор, волеизяленията на страните по който, независимо от тяхната правно- организационна форма, имат гражданскоправен характер. Що се отнася до твърдението, че с решението на МС се засяга негативно правната сфера на частния жалбоподател, тъй като се прекратява правото му да експлоатира пристанищен терминал "Росенец", като същият се задължава да предаде фактическото държане на обекта на концесията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, то това несъмнено е така, но дружеството разполага с възможността да защити правата си по съответния гражданскоправен ред пред общите съдилища. Предвид изложеното, обжалваното определение на Административен съд- Бургас не страда от твърдените в жалбата пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат. Поради горното и на основание чл. 221 ал. 2 вр. чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение