Определение № 671 от 14.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2555/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 19.06.2017 г. по ч.гр.д.№3961/2016 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадена частна жалба. В жалбата се навеждат доводи, че определението е неправилно като се иска отмяната му. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, съставът на САС е приел, че възможността за освобождаване от заплащане на държавна такса е предвидена само за физически, но не и за юридически лица. Определението е правилно. Съобразно константната практика на ВКС, споделяна от настоящия състав, гарантираното в разпоредбите на чл.6 от ЕКПЧОС и чл.47 от Х. на основните права на ЕС право на страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава. Правото на юридическите лица на освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на: чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, на чл.84 от ГПК или на особена разпоредба в друг закон /напр. чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 от ТЗ/, както е в случая, то държавна такса се дължи предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 от ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страна от внасянето й, само ако тя е физическо лице. В този смисъл частната жалба се явява неоснователна, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,