Определение № 595 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 950/2017 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Л. С. А. и Д. Н. А., и двамата чрез адв. С. Т., ВАК, касационна жалба против решение № 301 от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 464/2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 778 от 8. 07. 2016 г. по гр. д. № 4109/2015 г. на Добричкия районен съд, с което са уважени предявените от Е. С. М. срещу Л. С. А. и Д. Н. А. искове с правно основание чл. 40 ЗЗД – за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 3. 12. 2010 г., сключен с н.а. № 121, т. Х, рег. № 16101, дело № 160 на нотариус Ю. Д., рег. № ... в регистъра на НК, с който И. В. С., чрез пълномощника си Л. С. А., продава на Л. С. А., по време на брака й с Д. Н. А., нива с площ от 19,999 дка, съставляваща имот № 015064 и нива с площ от 7 дка, съставляваща имот № 015073, в землището на [населено място], общ. Добричка, и с правно основание чл. 108 ЗС – за признаване на Е. С. М. за собственик на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху описаните имоти и осъждане на Л. С. А. и Д. Н. А. да предадат на Е. С. М. владението върху 1/2 ид.ч. от същите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му и на основание чл. 280, ал. 1, точки 1 и 2 ГПК. Ответницата по касационната жалба Е. С. М. изразява становище за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Е. С. М. срещу Л. С. А. и Д. Н. А. искове с правни основания чл. 40 ЗЗД и чл. 108 ЗС, съставът на окръжния съд е приел, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 3. 12. 2010 г., сключен с н.а. № 121, т. Х, рег. № 16101, дело № 160 на нотариус Ю. Д., рег. № ... в регистъра на НК, с който И. В. С., чрез пълномощника си Л. С. А., продава на Л. С. А., по време на брака й с Д. Н. А., нива с площ от 19,999 дка, съставляваща имот № 015064, и нива с площ от 7 дка, съставляваща имот № 015073, в землището на [населено място], общ. Добричка, съставът на окръжния съд е приел, че така сключеният чрез представител договор е недействителен по отношение на представляваната И. В. С., тъй като уврежда интересите й, което увреждане се изразява в договаряне на продажна цена над три пъти под пазарната /пазарната е възлизала на 16740 лв., а договорената – на 4000 лв./ и предвид недобросъвестността на пълномощника и купувач по сделката Л. А., която е знаела, че така договорената продажна цена уврежда представляваната. Прието е, че недействителността на продажбата по отношение на И. В. С. има за последица непораждане на прехвърлително действие на договора, поради което ищцата Е. С. М. е собственик на 1/2 идеална част от прехвърлените с договора имоти на основание наследяване на И. В. С., която е била собственик на основание влязло в сила решение на ОСЗ – Д. и договори за доброволна делба. Настоящият състав намира, че следва да се провери допустимостта на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 40 ЗЗД е разгледан и уважен над 1/2 идеална част от прехвърлените с атакуваната сделка права, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания акт в посочената част. В частта, с която окръжният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 40 ЗЗД е разгледан и уважен до размер на 1/2 идеална част от прехвърлените права не съществува вероятност същото да е недопустимо на соченото от касатора основание – неточна правна квалификация на иска /по чл. 40 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вместо само по чл. 40 ЗЗД/. Съдът се е произнесъл по фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право и е дал търсената с петитума защита – приел е за установено, че договорът е недействителен по отношение на упълномощителката и наследниците й имат право по исков ред да се позоват на недействителността по чл. 40 ЗЗД, поради което не е налице хипотезата на произнасяне по непредявен иск. Не е налице посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта по иска по чл. 40 ЗЗД по въпроса дали, при преценка увреждащия характер на сделката, съдът следва да отчете всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите за сключване на договора. Изводите на въззивния съд по този въпрос не противоречат на приетото по същия в посоченото от касатора решение № 841 от 19. 01. 2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ВКС, 2 г.о. Според същото, хипотезата на чл. 40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта – договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Прието е, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, като увреждането може да има различни проявни форми, в т.ч. договор при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка, неоправдано обременяване имуществото на упълномощителя, превратно упражняване на предоставени права и т.н.. Прието е, че недобросъвестността на третото лице следва да се докаже от упълномощителя, като преценката за увреждащо намерение се извърши въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице, включително и косвени такива – близки родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание за увреждането /чл. 135, ал. 2 ЗЗД/ или заинтересованост /чл. 172 ГПК/ вкл. даваща право на отказ от свидетелстване /чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК/ или трайни търговски отношения, предполагащи осведоменост за делата на пълномощника; последващи разпоредителни действия с предмета на сделката, сочещи, че третото лице е знаело и се е възползвало от конкретната икономическа ситуация или обратно прехвърляне на правото на собственост и др., създаващи сигурно убеждение за факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице. В обжалваното въззивно решение изводът за увреждане на упълномощителката и за недобросъвестност на пълномощника и приобретателя е направен след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, установяващи както увреждащия характер на сделката, изразяващ се в продажба на имотите при цена над четири пъти по-ниска от пазарната, така и недобросъвестност на упълномощителката и купувач по договора Л. А., която, договаряйки сама със себе си в рамките на учредената представителна власт, е знаела, че продажната цена е значително под пазарната, което уврежда интересите на упълномощителката и облагодетелства нея самата, като приобретател на прехвърленото имущество. Тези изводи не противоречат на изводите в цитираното по-горе решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по въпроса дали недобросъвестността по чл. 40 ЗЗД се предполага в случаите, при които между упълномощител и упълномощен съществува близка родствена връзка и има несъответствие между пазарната и договорената цена. Твърди се, че приетото от въззивния съд по този въпрос противоречи на решение № 1334 от 28. 01. 2009 г. по гр. д. № 5692/2007 г. на ВКС, 2 г.о., постановено по отменения ГПК. Такова противоречие не е налице. В решението на ВКС се приема, че когато лицето, сключило предварителния договор за покупко-продажба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е действало като пълномощник на обещателя и в лично качество, също като обещател, то само от съпоставката между пазарната и договорената продажна цена /еднаква за представлявания и действащия и в лично качество негов пълномощник/ не може да се направи извод за споразумение за увреждане само на представлявания обещател. В обжалваното въззивно решение на окръжния съд въведените правопораждащи факти са различни и такъв въпрос въобще не е обсъждан. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по въпроса, засягащ проблема дали нееквивалентността на престациите при сключен чрез представител договор за покупко-продажба е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че сделката уврежда представлявания и е недействителна спрямо него. Твърди се, че приетото по този въпрос от въззивния съд противоречи на решение № 24 от 9. 02. 2016 г. по гр. д. № 2419/15 г. на ВКС, 3 г.о. и решение № 452 от 25. 06. 2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, 1 г.о. Така твърдяното противоречие не е налице. Въззивното решение не съдържа извод, според който сключеният чрез представител договор за покупко-продажба уврежда интересите на представлявания продавач само и единствено заради обстоятелството, че има нееквивалентност на престациите, а по съображения, че несъответствието между пазарната и договорена продажна, цена е значително – договорената е над четири пъти по-ниска от пазарната, което води и до явна и значителна нееквивалентност на насрещните престации. На следващо място, в цитираните решения е обсъждан въпросът в кои случаи неравностойността на престациите е основание, за да се приеме нищожност на договора по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като сключен в противоречие с добрите нрави, какъвто иск не е разглеждан в настоящото производство. Относно представеното решение от 27. 02. 2012 г. по гр. д. № 9492/11 г. на СГС – по делото не е доказано влизането му в сила, поради което не би могло да се приеме, че същото е част от формираната по поставения въпрос съдебна практика. В останалата си част изложението съдържа оплаквания за неправилност на решението, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК, разглеждането на каквито в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,