Решение № 1169 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10595/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. № 9124/08.08.2025 г., подадена от М. Я. С. срещу Решение № 6686 от 25.07.2025 г., постановено по адм. дело № 503/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на решението поради наличие на съществени процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - ректорът на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е подал отговор в законоустановения срок. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно. Не претендира разноски. Прокурорът по делото представя писмено заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. След като съобрази становищата на страните и приетото от фактическа и правна страна от съда, настоящата съдебна инстанция намира следното: Производството пред АС-Бургас е било образувано по жалба на касаторката срещу Заповед № РД 20-499 от 24.02.2025 г. на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с която на основание чл. 29, ал. 2, т. 10 от Правилника за устройството и дейността на СУ „Св. Климент Охридски“, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ) и в изпълнение на указанията в Определение № 10389/17.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1689/2024 г. по описа на АС-Бургас, на касаторката е отказано признаване на придобито в чуждестранно висше училище висше образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Психология“ от Федерално държавно бюджетно заведение за висше образование „Санктпетербургски университет на Държавната противопожарна служба към министерството на Руската федерация по гражданска отбрана, извънредни ситуации и ликвидиране на последиците от природни бедствия“. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Със заявление с вх. № 97-00-96/14.05.2024 г., подадено до ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски", касаторката е поискала признаване на дипломата ѝ за висше образование, придобито в чуждестранно висше училище - "Санктпетербургски университет на Държавната служба към Министерство на РФ за гражданска отбрана, извънредни ситуации и ликвидиране на последиците от природни бедствия", за образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "Психология". Към заявлението е приложена диплома за бакалавър. Във връзка със започналата процедура по признаване висшето образование на жалбоподателя и в съответствие с изискванията на чл. 9 от Правилника на СУ "Св. Климент Охридски", във връзка с чл. 17, ал. 3, т. 1-3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, документите са били изпратени в НАЦИД за проверка. По повод започналата процедура по признаване на дипломата на жалбоподателката, са изискани и представени от нейна страна редица документи. В изготвено по повод заявлението становище на НАЦИД (л. 84 – 87) се посочва, че в представените документи липсват реквизити, като изходящ номер, дата и подпис на длъжностното лице от руското висше училище, както и печат. Коментират се установените пътувания на касаторката и е направен извод, че тя не е получила студентска виза и че липсват доказателства за пребиваване й в Руската федерация. Дадено е становище, че обучението не е проведено на територията на Руската федерация, а на територията на Република България. В заключение е изразено становище, че на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от НДИППВОЗПОЧВУ следва да се откаже признаването на висшето образование на касаторката, тъй като е представена диплома, издадена от чуждестранно висше училище, признато от компетентен държавен орган на съответната държава по местонахождение на висшето училище за част от системата й на светско висше образование, но обучението е проведено в структури на територията на друга държава, които не са открити и не функционират по законоустановения ред. В становището на НАЦИД е посочено, че разгледаните в съвкупност документи и новопредставеното Споразумение на българския и руския университет потвърждават констатациите и сочат за обучение, проведено в базата на Университет "Асен Златаров", Бургас, тоест на територията на Република България в нарушение на § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование. Изложени са аргументи, че съгласно публичния регистър на Национална агенция за оценяване и акредитация (НАОА), към цитирания период от 2012 до 2017 г., Университет "Проф. д-р Асен Златаров", гр. Бургас, с препратка към сайта на Министерството на образованието и науката на Република България, е принадлежал към националната система на висше образование на България, но не е имал необходимата акредитация да предлага обучение по програми за висше образование в професионално направление "Психология", както и понастоящем няма акредитация да повежда обучение в това професионално направление. Въз основа но горното, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че процесната заповед на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ е издадена в изискуемата по закон писмена форма и има задължителното съдържание по чл. 12, ал. 2 от НДИППВОЗПОЧВУ, и че същата е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните норми и при осигуряване целта на закона. Поради тази причина, АС-Бургас е оставил без уважение жалбата срещу процесната заповед като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място следва да бъде отбелязано, че настоящата съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които е обосновал крайния си извод в диспозитива, затова не намира за нужно същите да бъдат преповтаряни в настоящото решение с оглед на процесуална икономия. Поради тази причина съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В допълнение към мотивите на АС-Бургас обаче може да бъде добавено следното: Съгласно чл. 12 от Спогодба за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката между Правителството на Република България и Правителството на Руската федерация от 19.04.1993 г. (Спогодбата), двете страни поощряват развитието на преки връзки и сътрудничество между висшите, средните и професионалните учебни заведение, учреждения и институции в областта на науката, културата, изкуствата и здравеопазването на основание на сключени между тях договори, споразумения и програми. А според чл. 25 с цел изпълнението на спогодбата, двете страни по нея подписват периодични Програми за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката, които включват конкретни прояви в тези области, а също така и финансовите условия за тяхното осъществяване. В рамките на процесния период на проведеното съвместно обучение на касаторката (2012-2017 г.) по специалност „Психология“ между Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ ,гр. Бургас и „Санктпетербургския университет на Държавната служба към Министерство на Руската Федерация за гражданска отбрана, извънредни ситуации и ликвидирането на последиците от природни бедствия“, е била приета между двете страните - съдоговорителки такава програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката между Правителството на Република България и Правителството на Руската Федерация. Тя касае периода от 2012-2014 г. и е одобрена с Решение № 750 от 29 ноември 2013 г. на Министерския съвет, в сила от 10 декември 2013 г.; обнародвана в ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014 година. Според чл. 47 от Програмата, същата е била с действие в сила от нейното подписване (10.12.2012 г.) до 31.12.2014 година. Именно въз основа на чл. 27, ал. 3 от Програмата студентите от висшите учебни заведения могат да се обучават по програми за бакалавър, специалисти, магистърски програми, в съответствие със законодателството на държавите - съдоговорителки. Касаторката на няколко пъти е направила признания (извънсъдебни и съдебни) на неизгоден за нея факт, че първите две години от периода на обучението ѝ по специалността „Психология“ са преминали в учебната база на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, в гр. Бургас. Първият път признанието е направено извънсъдебно в молба-отговор 94-М-60/16.08.2024 г. до ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ в рамките на административното производство, а вторият път съдебно - с жалбата, с която е бил сезиран АС-Бургас. Следователно от началото на следването на касаторката (2012 г.) до края на 2014 г., когато е била в сила горната Програма, касаторката се е обучавала на територията на Република България в българско висше учебно заведение, което не е отговаряло на законодателството на Република България, доколкото е провеждало обучение, за което не е било акредитирано да предлага обучение по програми за висше образование в професионално направление „Психология“. При това положение, не само на основание националното ни право, въз основа на което се е аргументирал първоинстанционният съд, но и по силата на горепосочените международни договори, сключени между Република България и Руската федерация, също не може да се признае дипломата за завършено образование в Санктпетербургския университет, тъй като самите те препращат към националните изисквания за придобиване на висше образование. А както правилно първоинстанционният съд и административният орган са констатирали - те не са били налице предвид нормата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от НДИППВОЗПОЧВУ. Предвид това, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, а касационната жалба – отхвърлена като неоснователна. С оглед на този изход на делото, разноски по принцип следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба, но доколкото не е било направено изрично искане за това, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение