Определение № 703 от 10.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 695/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 12.10.2009г. и определение от 28.09. 2009г. по гр.д. №785/1999г. на Пловдивски ОС, като с първото е оставено без уважение искането на В. и Н. К. за освобождаване от държавни такси и разноски по водените от тях дела, а с второто са оставени без уважения искания за събиране на доказателства по делото. Жалбоподателите – В. и Н. К. молят да се отмени обжалваните определения като неправилни. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Частната касационна жалба от 23.10.2009г. срещу определение от 12.10.2009г. по гр.д. №785/1999г. на Пловдивски ОС е неоснователна. Частните жалбоподатели са поискали да бъдат освободени от внасяне на държавни такси по подадените от тях частни жалби до ВКС срещу определенията на Пловдивски ОС, а така също и по подадената молба за отмяна на определение от 17.06.2009г. по ч.гр.д. №1641/2008г. на ВКС. С обжалваното определение съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, тъй като жалбоподателите не са установили наличие на предпоставките за това, а именно липсата на достатъчно средства да ги заплатят. От представените доказателства по скоро се установява наличие на доходи- притежавани от тях недвижими имоти и пенсии в достатъчен размер, позволяващ им да заплатят дължимите се по трите дела общо държавни такси в размер на 45лева. При така установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. Правилно е прието, че освобождаване от заплащане на държавни такси е допустимо само при наличие на посочените в закона предпоставки. В случая това е изискването визирано в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, а именно лицето да не разполага с достатъчно средства да ги заплати, като се вземат предвид представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи за доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст. Именно преценката на представяните доказателства не е дала основание частните жалбодатели да бъдат освободени от заплащане на дължимите се държавни такси. Изводите на въззивния съд са правилни и обосновани, поради което и обжалваното определение следва да се остави в сила. Частната жалба от 15.10.2009г. срещу определение от 28.09. 2009г. по гр.д. №785/1999г. на Пловдивски ОС следва да се остави без разглеждане. С обжалваното определение съдът е отказал да уважи искане на частните жалбоподатели за събиране на доказателства по делото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че това определение е по движението на делото и съгласно разпоредбата на чл.213 ГПК/отм./ не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Ето защо подадената срещу него частна жалба следва да се остави без разглеждане. Съдът констатира, че поделото има постъпила и молба за отмяна от 17.09.2009г. срещу определение от 17.06.2009г. по ч.гр.д. №1641/2008г. на ВКС, която следва да се изпрати на Пловдивски ОС за администриране съобразно разпоредбата на чл.306, ал.3 ГПК като бъде отделена в отделно производство. Предвид изложените съображения, съдът