Решение № 8392 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2011 г.

Решение № 8392 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на МП "Пристанище Бургас- Център", подадена чрез юрк. Мая Цончева, против Решение № 978 от 08.07.2011 г. на Административен съд - Бургас, 7-ми състав, постановено по адм. д. № 1814/2009 г. по описа на съда, с което е отменено Решение № 1633/07.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас, в частта, в която "Арубис България" АД е задължено да заплати законна лихва за периода от датата на възникване на задължението по ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. до датата на заплащането му. Със същото решение АС - Бургас е отменил и Решение № 1635/08.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас, в частта, в която "Арубис България" АД е задължено да заплати законна лихва за периода от датата на възникване на задължението по ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. до датата на заплащането му. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че при оформяне на режим внос, датата на възникване на митническото задължение е идентична с датата на приемане на митническата декларация. От този момент съответната главница става изискуема, а длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва и без покана. Сочи, че определеният от административния орган срок за заплащане на задължението не определя началния момент на забавата, а конкретизира периода, след изтичането на който ще започне процедура по принудително събиране на публичните държавни вземания. Неправилно първоинстанционният съд приема, че с оспореното решение се определя компесаторна лихва от носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до последващото вземане под отчет. Институтът на компесаторната лихва се прилага само в случаите на деклариран режим "с отложено плащане", а стоките по процесната ЕАД са поставени под режим "свободно обращение с крайна употреба". Навежда довода, че цитираното Решение на Съда на ЕС от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г. е неприложимо към конкретния правен спор, тъй като разглежданата фактическа обстановка не е идентична. В случая, митническата декларация не е попълнена въз основа на предварителна цена, а деклараторът изрично е посочил, че продажбата или цената не са подчинени на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена. Длъжникът само е уведомен за последващо взетото под отчет държавно вземане, но не и относно неговото възникване и въпреки, че това задължение е установено в един по-късен момент, то този факт не променя момента на неговото възникване - датата на вноса, от която се дължи следващата се лихва за забава. По изложените съображения касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп, чрез адв. Владимирова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения са развити в писмен отговор. Моли да бъде потвърдено решението на АС - Бургас. Заинтересованата страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред АС - Бургас са били Решение № 1633/07.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас, в частта, в която "Арубис България" АД е задължено да заплати законна лихва за периода от датата на възникване на задължението по ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. до датата на заплащането му, както и Решение № 1635/08.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас, в частта, в която "Арубис България" АД е задължено да заплати законна лихва за периода от датата на възникване на задължението по ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. до датата на заплащането му. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. "Аурубис България" АД е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - 4 999 071 кг меден камък на стойност 27 891 688 щ. д. Доставката е обективирана във фактура № 202253Р1/23.02.2008 г. и фактура № 202254Р1/23.02.2008 г. Приета е митническа стойност 34 463 921,01 лв. Митните сборове и другите публични държавни вземания са взети под отчет и са платени от жалбоподателя. На 17.10.2008 г. дружеството е представило в МП "Пристанище център" дебитна нота № 11629 DE/07.07.2008 г. и кредитна нота № 12247СЕ/11.08.2008 г. на стойност 30 272 013,54 щ. д., отнасящи се за стоката, поставена под режим с ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. и ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. Митническият орган е приел, че по отношение на ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. реално платената стойност е 30 169 845,50 щ. д. С Решение № 1633/07.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас" по ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. е определена нова митническа стойност - 37 603 393,73 лв. и нов размер на ДДС - 7 520 678,75 лв., като дружеството е задължено да заплати допълнително ДДС в размер на 567 894,55 лв. Решението е връчено на 12.10.2009 г. и на 13.10.2009 г. е платена главницата. С ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. "Аурубис България" АД е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - 16 929 кг меден камък на стойност 27 891 688 щ. д. Доставката е обективирана във фактура № 202253Р1/23.02.2008 г. и фактура № 202254Р1/23.02.2008 г. Приета е митническа стойност 117 725,27 лв. Митните сборове и другите публични държавни вземания са взети под отчет и са платени от жалбоподателя. На 17.10.2008 г. дружеството е представило в МП "Пристанище център" дебитна нота № 11629 DE/07.07.2008 г. и кредитна нота № 12247СЕ/11.08.2008 г. на стойност 30 272 013,54 щ. д., отнасящи се за стоката, поставена под режим с ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. и ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. Митническият орган е приел, че по отношение на ЕАД 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. реално платената стойност е 102 168,04 щ. д. С Решение № 1635/08.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас" по ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. е определена нова митническа стойност - 127 341,22 лв. и нов размер на ДДС - 25 468,24 лв., като дружеството е задължено да доплати ДДС в размер на 1923,19 лв. Решението е връчено на 12.10.2009 г. и на 13.10.2009 г. е платена главницата. За да отмени процесните решения съдът е приел, че спорът се свежда до дължимостта на лихвата като акцесорно задължение, начислено върху определения от митническите органи ДДС, както и началният момент от който следва да се начисли лихвата съобразно нормите на чл. 232, § 1, б. "б"; чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 и чл. 214, § 3 от Регламент 2913/92 във вр. с чл. 56 от ЗДДС. Съдът е анализирал приложимите за случая правни норми, както и Решение на Съда на ЕС от 31.03.2011 г. по дело С 546/2009 г. и е обосновал извод за незаконосъобразност на процесните митнически решения в оспорените им части. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. По чл. 201, § 1 б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217 § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222, § 1, б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Процесните митнически решения са мотивирани от правна страна с разпоредбите на чл. 201, 214, 217 от МК. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202 - 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23)". От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се вижда, че разпоредбата на чл. 214, § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият състав не споделя главните доводи на касатора, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи: "Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове". Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232, § 1, б. "б" МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. В точка 23 от мотивите на цитираното в мотивите на Решението на СЕС по дело С-546/2009, Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, е казано, че "митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект." Посоченият извод става ясен като се съобрази обсъжданата по дело С-91/2002 разпоредба на австрийското национално право. Тя гласи следното: "Когато, с изключение на посочените в § 2 случаи, е възникнало митническо задължение по силата на членове от 202 до 205 и от 210 до 211 от митническия кодекс, или в случай на събиране на митническо задължение на основание на чл. 220 от митническия кодекс, едно увеличение на митническото задължение трябва да бъде заплатено, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет, а също, в случай на събиране a posteriori /впоследствие/ на основание на чл. 220 от митническия кодекс, което съответства на лихвите за забава които биха били дължими за въпросния период между дата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет. Съществува задължение за плащане на административни такси на основание на чл. 105." При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е незаконосъобразно. При осъщественото последващо вземане под отчет, длъжникът следва да бъде изрично уведомен за допълнително определените задължения и да му се предостави срок за доброволно плащане. Едва след неговото изтичане и липсата на изпълнение, той изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата главница. В случая, след уведомяването и в рамките на определения в поканата срок, вносителят е заплатил дължимото ДДС, поради което не се е осъществил фактическият състав, обуславящ възникването на акцесорното задължение за заплащане на законна лихва. Вносителят не дължи компенсаторна лихва върху допълнително установеното задължение за периода от датата на депозиране на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет, като освен гореизложените съображения, аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 54 от ЗДДС. Тя обвързва момента на данъчното събитие при внос с датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове, а не с датата на възникване на митническо задължение, респективно - датата на подаване на митническа декларация, поради което настоящият касационен състав намира за неоснователен наведения в тази връзка довод на касатора. Без връчено уведомление и покана за плащане длъжникът не изпада в забава и не дължи обезщетение за забавено изпълнение по отношение на допълнително определеното задължение за ДДС. Решението на АС - Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила.