Определение № 995 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 494/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Б. Беклекчиев чрез адв. Л. Т. против решение на Софийски градски съд от 20.07.2009 г. по гр.д. № 2583/2009 г. Администриращият съд е извършил размяна на книжата. Отговор не е подаден от заинтересованата страна С. община, район „С.”, нито от прокурор. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение е потвърдено това на първостепенния Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата на А. Б. Беклекчиев за промяна на фамилното му име на Т., с което бил известен в обществото. В изложението касаторът не е изяснил правния въпрос /въпроси, при чието разрешаване въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение и, чието разрешаване се налага чрез допускане на касационното обжалване поради някои от условията по т. 1, т. 2 или т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. По съществото си изложението е несъгласие с постановения съдебен акт, в което съдът неправилно бил приел, че не са налице важни обстоятелства по см. чл. 19, ал. 1 ЗГР. Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му Тази проверка се извършва обаче само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да са посочени ясно конкретните правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, за да достигне до крайното си заключение, налагащи разглеждане на касационната жалба, както и какво е конкретното им отношение към резултата по спора. Касационният съд не може сам да ги определя или извлича от съдържанието на жалбата или изложението, а само да ги уточнява или преформулира, каквито указания са дадени изрично в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС. Касаторът, също така следва да се обоснове за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК според поддържаното основание. В случая, приложени са Р-1211-2009-СГС по гр.д. № 941/2007 г., решение от 05.07.2006 г. на ОС-Велико Т. по гр.д. № 128/2006 г., Р-510-2009-2007-ІІІ ГО ВКС, Р-161-2009-ІІ ГО ВКС, за които няма как да бъде преценено с оглед разрешаването на какви правни въпроси са представени, съответно дали са по аналогични с тези повдигнати от касатора. В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Мотивиран от горното, съдът