Определение № 202 от 23.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2546/2011 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43 т. 3 от НПК за промяна на подсъдността, касаеща разглеждането на НОХД № 859/2011 г. по описа на Казанлъшкия районен съд поради невъзможност за образуване на състав. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43 т. 3 от НПК предвид следните съображения: Производството по НОХД № 859/2011 г. по описа на Казанлъшкия районен съд е било образувано въз основа на обвинителен акт срещу А. Ц. М. – С. за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. Тъй като подсъдимата е адвокат от АК – Стара Загора, с която повечето от съдиите са имали колегиални отношения, а един от съдиите е съпруг на прокурора, изготвил обвинителния акт, с отделни определения целия числен състав от съдии при РС – Казанлък са се отвели на основание чл. 29 ал. 2 от НПК. При това положение е очевидно, че съдът, компетентен да се произнесе по делото, е в невъзможност да формира състав. Съобразно разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК това е основание за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да стори това. С оглед съображенията за отводите и данните, че подсъдимата е адвокат от АК – Стара Загора, ВКС намира, че делото следва да се възложи на съд извън този съдебен район. Такъв е Районен съд– гр. Сливен, на когото делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение