Определение № 302 от 16.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2011 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.2 ГПК. С молба вх. Nо 32034/ 06.06.2011 година, заявена от адв. К. Б. –АК- Р., като пълномощник на Н. А. С. от [населено място] е направено искане да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство по чл. 288 ГПК. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, с писмения отговор по чл. 287 ГПК. С писмен отговор вх. Nо 41 808 /19.07..2011 година адв. Г. М. Г. – АК- Р., като пълномощник на С. В. М. и Т. Г. М., и двамата от [населено място] се поддържа, че искането е неоснователно, представените документи сочат на получени високи хонорари от адв.Б., но без да е посочено за коя съдебна инстанция. Определените възнаграждения са завишени, без спорът да представлява правна или фактическа сложност. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Определение Nо 523/16.05.2011 година, постановено по гр.д. Nо 81/2011 година на ВКС-II отд., касационният съд не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 10901 /26.11.2010 година на С. В. М. и Т. Г. М., чрез адв. Г. Г. – АК Р. срещу въззивно Решение Nо 400 от 04.10.2010 година по гр. възз.д. No 474/2010 година на ОС-Русе по отхвърления иск за собственост на основание чл. 108 ЗС срещу Н. А. С.. В касационното производство, в качеството си на ответник по подадената от С. и Т. М. касационна жалба, Н. А. С., чрез адв. К.Б., е подала отговор- възражение по чл. 287 ГПК. С този писмен отговор е взето становище по недопустимостта на касационното производство с оглед на развитите доводи на касатора, както и становище по неоснователността на доводите по същество срещу атакуваното второ по ред въззивно решение, като е направено и искане да се присъдят направените за производството разноски, като е представен договор за правна помощ за заплатен адвокатски хонорар от 200 лв. С постановеното определение по чл. 288 ГПК съдът няма произнасяне по искането за разноски. Правото да се присъдят направените по делото разноски в исковия процес за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице и свидетели и др. се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, този срок е едномесечен от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че срокът за допълване решението / определението по чл. 288 ГПК /, в частта за неприсъдените разноски ,към датата на подаване на молбата по чл. 248 ГПК не е изтекъл. Съдът е сезиран своевременно, а с оглед на доказателствата от касационното производство, направените разноски за защита на ответниците са в размер на 200 лв. / двеста лева/. Неоснователно е възражението на касатора, че заплатеният за защита пред ВКС адвокатски хонорар е прекомерен спрямо правната и фактическа сложност на делото, тъй като същият е определен в рамката на минимално дължимите възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК, състав на ВКС, второ отделение- гражданската колегия