Определение № 9987 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8862/2024 г.

Образувано е по частна жалба на П. Г. К., от гр. Велинград, [улица], представляван от адв. В. Ковачев от АК - Благоевград, против Определение № 1789/08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 362/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0248-000016/26.01.2024 г., издадена от началник РУ Бяла Слатина към ОДМВР - Враца и производството по делото е прекратено. С доводи за неправилност се иска отмяната на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК (съобщение за постановяване на оспореното определение е връчено на 29.05.2024 г., а частната жалба е депозирана в деловодството на АС - Пазарджик на 05.06.2024 г.), от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения: С оглед обстоятелството, че при депозиране на жалбата на П. Г. К. в надлежния съд е липсвал документ за платена държавна такса, с Разпореждане № 1257/29.03.2024 г. съдията-докладчик е оставил същата без движение, с указания в 7-дн. да се представят доказателства за внесена такса в размер на 10 лева, като адресантът е уведомен, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено. Видно от приложената на л. 30 от от адм. дело № 362/2024 г. вносна бележка на Общинска банка, на 02.05.2024 г. жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса по сметка на АС - Пазарджик. Безспорен е и фактът, че на същата дата е изпратил по пощата документ, с който да удостовери факта на извършеното плащане (пощенски плик с поставено датно пощенско клеймо, находящ на л. 31 от делото). С Определение № 1789/08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 362/2024 г. първоинстанционният съд е приел, че отстраняването на нередовността на подадената от П. Г. К., жалба срещу ЗППАМ е извършено след изтичане на законоустановения и указан от съда срок за извършване на процесуалното действие. За да аргументира извода си, съдът е посочил, че жалбоподателят е уведомен за указанията на съда на 24.04.2024 г., съгласно приложено по делото надлежно оформено съобщение, а молбата в изпълнение на дадените указания е постъпила на 08.05.2024 г. При тези данни е обосновал крайния си извод, че производството е недопустимо, т.к. е изтекъл визираният в разпоредбата на чл. 158, ал. 1 АПК преклузивен срок, в който К. е могъл да упражни валидно процесуалното правомощие по отстраняване нередовностите на жалбата. Поради това и на основание чл. 158, ал. 3 АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане, прекратявайки образуваното по нея съдебно производство. Определението е неправилно. От представените по делото доказателства, съдът вярно е установил, че съобщение за постановеното Разпореждане № 1257/29.03.2024 г. по адм. дело № 362/2024 г. на АС - Пазарджик, е било надлежно връчено на страната чрез процесуалния й представител на датата 24.04.2024 г., което е удостоверено със саморъчния подпис на упълномощения адвокат (л. 10). Съобщението е оформено съгласно изискванията на чл. 51, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 АПК, поради което следва да счита за редовно връчено. От този момент започва да тече и визираният в нормата на чл. 158, ал. 1 АПК срок за изпълнение на дадените задължителни указания, който изчислен по правилата на чл. 60, ал. 6, вр. с ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК изтича на 02.05.2004 г. - следващият работен ден след официалния празник 1-ви май (чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда). Молбата с представено към нея платежно нареждане с вх. № 4110/08.05.2024 г. е изпратена по пощата до АС - Пазарджик с клеймо на "Български пощи" ЕАД от 02.05.2024 г., т.е. преди изтичането на законоустановения 7-дневен преклузивен срок. Този факт се установява от приложения на л. 31 от първоинстанционното дело плик с положено датно пощенско клеймо; отбелязването на датата на подаване на препоръчаната пощенска пратка и уникалния й номер върху самата молба, направено от служител на първоинстанционния съд; както и от отразената дата на представения към частната жалба системен касов бон за заплатена такса по сметка на пощенския оператор при изпращането на писмовната пратка. Тези документи, в контекста на фикцията на чл. 62, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 144 АПК установяват твърдяния от частния жалбоподател факт за изпълнение на дадените от съда указания в срока по чл. 158, ал. 1 АПК. Като е приел, че правото на съдебна защита е преклудирано поради неотстраняване на констатираните нередовности в законоустановения срок, обосновавайки по този начин отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, АС - Пазарджик е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение