Определение № 50 от 01.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 137/2010 г.

Производството е образувано по частните жалби на защитниците на подсъдимите С. А. С. и Г. Б. Ж. Поддържа се, че разпореждането от 9.2.2010 г. и това от 10.2.2010 г. на съдията докладчик по въззивно нохд № 139/2009 г. на Великотърновския апелативен съд за връщане на жалбите против определението, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” е незаконосъобразно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в писменото си становище поддържа, че жалбите са неоснователни, защото определението не попада в кръга на подлежащите на самостоятелно обжалване пред касационния съд. Частната обвинителка и гражданска ищца И. Н. В. чрез повереника си прави искане жалбите да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение взе предвид доводите и намира частните жалби за неоснователни по следните съображения: Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение на 4.2.2010 г. е постановил присъда по отношение на Ж. и С. за извършено престъпление по чл.116 НК, с която ги е признал за виновни и осъдил съответно на 19 години и 17 години лишаване от свобода. Произнесъл се е и по въпроса за мерките за неотклонение на осн.чл.309 ал.1 НПК, които изменил от „парична гаранция” в „задържане под стража”. Обявил е, че това определение не подлежи на обжалване. Защитниците на подсъдимите с частни жалби чрез Апелативния съд са обжалвали разпорежданията пред Върховния касационен съд. С оспорените актове съдията-докладчик правилно е постановил връщането им на жалбоподателите. Определението не е от категорията съдебни актове, посочени в чл.349 НПК, които подлежат на самостоятелно касационно обжалване. По касационен ред съгл. чл.346 НПК могат да бъдат обжалвани само изрично изброените в т.1 до т.4 съдебни актове. Това обстоятелство не е основание да се приеме, че се нарушават процесуалните права на подсъдимите, както и че постановените актове са в противоречие с установения в НПК ред и с разпоредби от КЗПЧОС. Правото на обжалване решението за задържането под стража на подсъдимите може да бъде упражнено пред Върховния касационен съд, но при проверката на постановената от въззивния съд нова присъда, поради което частните жалби са неоснователни. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение