Определение № 10 от 15.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 39/2015 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на М. С. К., изложена в касационната му жалба вх. № 6123/31.10.2014 г., с която се иска спиране на изпълнението на решение № 139 от 29.09.2014 г. по гр. дело № 322/2014 г. на Апелативен съд – В.. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че молбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна. Не са налице изискванията на чл. 282, ал. 2 ГПК. Подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища, които не са влезли в сила, като подаването на касационна жалба срещу тях не спира изпълнението им, но жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението им /арг. чл. 404, т. 1 вр. чл. 282, ал. 1 и ал. 2 ГПК. От изложеното следва, че жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението само на осъдителни въззивни решения. Решението, предмет на касационната жалба на М. К. не е осъдително решение. Апелативният съд е постановил съдебен акт, с който е потвърдил решение № 727 от 15.04.2014 г. по гр. дело № 1171/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иск, предявен от Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] на основание чл. 66, ал. 5 СК, с което е прието за установено, че М. С. К., извършил припознаване със заявление № 19081205ОД/23.12.2012 г. по опис на [община], не е баща на детето Т. М. К., родено от майка Е. Р. Г. и е осъдил жалбоподателят М. К. да заплати разноски. Въззивното решение е постановено по установителен иск и като неподлежащо на принудително изпълнение не е от категорията съдебни актове по отношение, на които е приложима процедурата по чл. 282, ал. 2 ГПК, поради което молбата следва да се остави без уважение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение