Решение № 6682 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 860/2012 г.

Решение № 6682 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 860/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел "Приходи" при община Димитровград, чрез пълномощника адв. Николай Колев, срещу решение № 659/12.12.2011 г., постановено по административно дело № 686/2011 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 120/09.06.2011 г. на главен експерт в отдел "Приходи" при община Димитровград, потвърден с решение № ПР-12-71#1/29.08.2011 г. на началника на отдел "Приходи" при община Димитровград и община Димитровград е осъдена да заплати на ОД на МВР - Хасково направените по делото разноски в размер на 150 лв. Касаторовият повереник поддържа, че решението е недопустимо, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. В тази връзка излага съображения, че решението е постановено по недопустима жалба до съда, тъй като не е изчерпан реда за обжалване по административен ред, който е задължителен. Според процесуалния представител на касатора, съгласно чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) актът за установяване на задължение по декларация подлежи на обжалване пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а постановеният от него акт - пред кмета на общината, който е решаващ орган по смисъла на ДОПК. Искането е съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а образуваното съдебно производство - прекратено, като подадената жалба бъде изпратена по компетентност на кмета на община Димитровград. При условията на евентуалност се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В тази връзка са изложени съображения в насока, че установените от съда нарушения на процесуалния закон при издаването на акта не са съществени, а нарушения на материалния закон не са допуснати. Моли решението евентуално да бъде отменено като неправилно, а подадената жалба против АУЗД да бъде отхвърлена. Ответникът по касация - Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Хасково, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдебното решение е постановено преди да е изчерпан реда за задължително обжалване по административен ред пред компетентния решаващ орган - кмета на общината. Обжалваният административен акт неправилно е отменен от съда поради констатираните нарушения на административнопроизводствени правила при издаването му. Неуведомяването по реда на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не представлява съществено нарушение. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - Хасково е отменен по жалба на ОД на МВР - Хасково АУЗД № 120/09.06.2011 г. на главен експерт в отдел "Приходи" при община Димитровград, потвърден с решение № ПР-12-71#1/ 29.08.2011 г. на началника на отдел "Приходи" при община Димитровград. За да уважи жалбата срещу процесния АУЗД, съдът е приел, че същият е издаден при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. В мотивите на проверяваното решение е изложено, че АУДЗ е издаден при нарушение на императивната разпоредба на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, вменяваща на съответната община да уведоми задължените лица за размера на таксата, периода, за който се дължи и сроковете за заплащането й. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е бил уведомен по реда на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ за дължимата от него ТБО за 2010 г. Именно поради това, ТБО като неопределена от органа по приходите в точен размер не може да бъде смятана за ликвидно и изискуемо вземане. За да бъде едно вземане изискуемо, то следва да е ликвидно, т. е. определено по размер. От датата на неговата изискуемост започват да текат и лихвите за забава. Решаващият съдебен състав е възприел и доводите на ОД на МВР, че началникът на отдел "Приходи" с постановеното от него решение по реда на административния контрол няма правомощия да поправя допуснати грешки в АУЗД и извършените поправки не могат да се отразят по никакъв начин върху процесния АУЗД, вкл. и не могат да санират допуснатите от органа по приходите неясноти и неточности. Настоящият касационен състав намира следното по обжалваното решение: Съдебното производство пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на ОД на МВР - Хасково против АУЗД № 120/09.06.2011 г. на главен експерт в отдел "Приходи" при община Димитровград, потвърден с решение № ПР-12-71#1/29.08.2011 г. на началника на отдел "Приходи" при община Димитровград. С АУЗД е установено задължение за такса битови отпадъци за 2010 г. в размер на 4945,68 лв. и лихва за просрочие в размер на 366,43 лв. относно имота по декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № М 288/26.06.2009 г. с адрес: гр. Димитровград, Промишлена зона. В чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е уредено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Разпоредбата на чл. 9б от ЗМДТ предвижда, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, а обжалването на актовете става по същия ред. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение за такса битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено в самия акт, а освен това е несъмнено, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл. 108 от ДОПК. В чл. 107, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Както се посочи по-горе, в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, сред които по силата на препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ е и производството по установяване на задължение за такса битови отпадъци като вид местна такса, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на Националната агенция за приходите. Това означава, че при обжалването на АУЗД за такса битови отпадъци по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община. В чл. 144, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, а според ал. 2, разпоредбите на тази глава (глава седемнадесета, озаглавена "Общи разпоредби" от дял трети, озаглавен "Обжалване") се прилагат в производствата по обжалване, уредени в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго. Разпоредбата несъмнено се отнася за АУЗД, които се издават по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и поради това, че препращането се отнася само за неуредените отношения, то при обжалването на АУЗД по административен ред компетентният орган е този, който е посочен в специалната разпоредба на чл. 107, ал. 4 от ДОПК - териториалният директор на НАП. Когато с АУЗД са установени задължения за местни данъци и/или местни такси, правомощията на териториален директор на НАП се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община, съгласно чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ. Кметът на съответната община осъществява функциите на решаващ орган само когато задължението е установено с ревизионен акт, тъй като съгласно чл. 4, ал. 5, предложение първо от ЗМДТ кметът осъществява функциите на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Според използваната в ДОПК терминология "решаващ орган" е горестоящият административен орган, който е компетентен да разгледа жалбата против ревизионния акт по административен ред. Субсидиарното приложение на правилата за обжалване на ревизионни актове при обжалването на другите актове, издавани по реда на ДОПК, съгласно чл. 144 от ДОПК се осъществява само доколкото в ДОПК не е предвидено друго и затова при обжалването на АУЗД, издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, обжалването по административен ред се осъществява пред териториалния директор на НАП, чиито правомощия се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, когато се касае за АУЗД за местни такси. Горното налага извод, че в производството по обжалване на АУЗД за местни такси, издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б от ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителят на звеното за местни приходи при общината и с неговото произнасяне приключва производството по обжалване на АУЗД по административен ред, а за задълженото лице възниква правото да обжалва АУЗД по съдебен ред по реда и при условията на чл. 156, ал. 1, 2, 3 от ДОПК. Затова в конкретния случай АУЗД правилно е обжалван от задълженото лице пред началника на отдел "Приходи" при община Димитровград, който е ръководителят на звеното за местни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ и с произнасянето на този орган е приключило производството по обжалване на акта по административен ред. Доколкото с решението на началника на отдел "Приходи", което представлява решение по чл. 155 от ДОПК, е потвърдено определеното с АУЗД задължение за такса битови отпадъци и лихва върху него, то за задълженото лице е налице правен интерес от обжалване на акта пред съда, съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, приложим на основание чл. 144, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК, чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ. Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел за допустима жалбата против АУЗД в частта, която е потвърдена от началника на отдел "Приходи" при обжалването по административен ред. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е допустимо и не е налице основание за неговото обезсилване. Изводите на съда за неправилност на обжалвания АУЗД поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила са неправилни. Направеното изменение на АУЗД с решението на началника на отдел "Приходи" по т. 1 и т. 2 от диспозитива на това решение, с което в мотивната част на АУЗД се променя номера на декларацията по чл. 17 от ЗМДТ и вместо предходната с № М 288/24.06.2009 г. се сочи следващата с № 463/21.06.2010 г. не променя фактическата обстановка, защото и в двете декларации е посочен същият имот. Изменението в т. 3 от диспозитива на решението на началника на отдел "Приходи", е в следния смисъл: "На страница 1, ред 32, текста "чл. 69 от ЗМДТ във връзка с чл. 17, ал. 1", става "чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ във връзка с чл. 18, ал. 1". Измененият текст се намира също в мотивната част на АУЗД. В мотивите на акта е посочено също така, че актът се издава от Славея Тончева Господинова, главен експерт в отдел "Приходи" - орган по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ и Заповед № РД-06-751 от 19.04.2011 г. на кмета на община Димитровград, на основание чл. 9б от ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 от ДОПК, както и че се издава след извършена проверка за установяване на задължение по подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ за определяне на такса битови отпадъци по чл. 62 и чл. 64 от ЗМДТ. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ се отнася до установяването на задължение за местен данък, а по силата на чл. 9б от ЗМДТ - и до установяване на задължението за местна такса, на чл. 107, ал. 3 от ДОПК урежда издаването на АУЗД, а тези на чл. 62 и чл. 64 от ЗМДТ - касаят установяването на такса за битови отпадъци. Следователно в мотивите на оспорения пред съда АУЗД е посочено изрично кой издава АУЗД, както и, че с акта се определя задължение за такса битови отпадъци. В диспозитива на акта, и в двете таблици на стр. 2 от същия (първата от таблиците съдържа установените публични задължения по вид, основание и размер, а втората включва и указания относно начина на плащането на задълженията) е посочено, че се определя задължение за такса битови отпадъци. Следователно както в мотивите на акта, така и в диспозитива му не съществуват неточности и неясноти, които могат да поставят под съмнение дали е издаден от компетентен орган, какво задължение се определя с него, и във връзка с кой имот е определено това задължение. За възникване на задължението за такса битови отпадъци не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт от орган на администрацията. Такса битови отпадъци е законоустановена в чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ, където е посочено, че общините събират такава. Съгласно чл. 64 от ЗМДТ в качеството си на собственик на облагаем с данък недвижим имот ОД на МВР - Хасково е задължена и за такса битови отпадъци. Чл. 62 от ЗМДТ урежда, че таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането на териториите за обществено ползване. Задълженията за такса битови отпадъци са определение по основание и субект и в чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 10 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, а сроковете за заплащането й са регламентирани в чл. 18, ал. 1 от същата наредба, след изтичането на всеки от който върху невнесеното задължение се дължи лихва. Размерът на таксите се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ определянето на размера на таксата, диференциран по отделните видове услуги, е изцяло от компетентността на общинските съвети, които я определят в годишен размер, въз основа на одобрена план-сметка. В случая размерът на ТБО е определен с решение № 808 от 17.12.2009 г. на Общински съвет - Димитровград, и задължението на ОД на МВР - Хасково съобразно това решение е определено правилно. Неуведомяване на задължено лице по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не е от значение за съществуването на самото задължение за плащане на такса битови отпадъци, предвид неговата законоустановеност. Неуведомяването може да влияе за заплащане на начислената лихва, но не и за самото съществуване на задължението, което не е оспорено по основание и размер. Съобщението по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно - събирането на задължението за ТБО, а не представлява индивидуален административен акт, защото самото съобщаване на таксата на задълженото лице не е предпоставка за възникване на задължението, тъй като задължението възниква по силата на закона. Невнесените в срок местни такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В същия смисъл е текстът на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задълженията за такса битови отпадъци представляват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. С неплащането на задължението в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Оспореният АУЗД, с който е определено задължение за такса битови отпадъци, е съобразен и с материалния закон. От фактическа страна по делото е безспорно, че от ОД на МВР - Хасково като собственик на недвижим имот е подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ. Декларацията е представена по делото и от съдържанието й е видно, че с нея е деклариран нежилищен недвижим имот и отчетната стойност на сградите, както и данъчната оценка на прилежащия терен, които съгласно горецитираното решение на Димитровградския общински съвет представляват основа за изчисляване на задължението за такса битови отпадъци. Не се спори също, че за 2010 г. ставката на такса битови отпадъци за две от предоставяните услуги - обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е в размер на 3,5 на хиляда (промила) върху данъчната оценка на прилежащия терен и отчетната стойност на сградите, а размерът на таксата за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е определен на базата на деклариран от ОД на МВР - Хасково 1 бр. съд тип "Бобър" - 1500 лв./год. Със заповед № 2253/12.10.2009 г. по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите, в които през 2010 г. се извършват услугите сметосъбиране и сметоизвозване и честотата на сметоизвозване, както и местата за обезвреждане на битови отпадъци. Не се е оспорвало от страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство, че процесният нежилищен имот е в границите на общинския център и съгласно т. 2 от цитираната заповед попада в зона с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Не се е оспорвало от страна на жалбоподателя и предоставянето на услугите от общината, както и наличието на депо за битови отпадъци. Поради това, ТБО е дължима и за трите вида услуги. Задължението за такса битови отпадъци като вид публично общинско задължение възниква с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните материалноправни норми. За възникването и дължимостта на задължението не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването му. В съответните разпоредби на ЗМДТ са предвидени изчерпателно и ясно всички елементи от фактическия състав за възникване на това задължение и в конкретния случай тези предпоставки са осъществени, тъй като лицето е собственик на недвижим нежилищен имот, за който е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ; в декларацията по чл. 17 от собственика на имота са посочени необходимите данни за имота; изтекъл е предвиденият срок от време, от който насетне таксата е дължима; деклараторът на имота е лице по чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. По изложените съображения първоинстанционният съд неправилно е отменил обжалвания АУЗД, като го е приел за издаден в нарушение на процесуални правила и на материалния закон. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против АУЗД. При този изход на делото следва да бъде уважена и претенцията на ответника в първоинстанционното производство за присъждане на разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,