Определение № 478 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2711/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на МБАЛ [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Е. П. срещу определение № 417 от 7.02.2014 г. по гр. д. № 2401/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е допълнено решение № 1526 от 23.08.2013 г., постановено по същото дело, като жалбоподателя е осъден на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1,т.3 ЗА да заплати на адвокат И. К. адвокатско възнаграждение в размер на 770 лв. Ответницата Ц. П. Б. не е подала писмен отговор на частната жалба. По подадената частна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, последна алтернатива ЗА и на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокат К., като пълномощник на ищцата, оказал безплатна адвокатска защита по делото има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна, което съдът е определил по предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. При направено искане от пълномощника на ищцата за присъждане на разноски при оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 - на друг юрист адвокатското възнаграждение се определя от съда, тъй като не се касае до оказана на основание възмезден договор на страната адвокатска помощ. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл. 78 ГПК, но съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се определя от съда и следователно въпрос за доказване на извършените разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК - съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането им, не възниква. За това въведените с жалбата оплаквания, че не са представени доказателства за реално направени и заплатени разноски, както и начина по който са заплатени са неотносими в случая, както и даденото в т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение. По изложените съображения обжалваното определение ще следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.