Определение № 453 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 292/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от „Брикфилдър“ ЕООД /с предишно наименование „Орбилд Инженеринг“ ЕООД/ касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ТО 6 състав решение № 459/19.07.2021г. по в.т.д. № 173/2021г., с което е потвърдил решение № 260199/21.10.2020 г. на СГС, ТО, VІ- 1 състав, постановено по т.д. № 44/2019г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, тъй като в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства и доводи на страните. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1- постановено в противоречие с практиката на ВКС, чл.280, ял.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. С писмения си отговор Я. Г. М. изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. По делото не постъпил писмен отговор от „Булкомстрой“ ЕООД /л./. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си САС, ТО, 6 състав е приел, че единственото възражение на въззивника, обосновано с наличието на влязло в сила решение по установителен иск, с който лицето, представляващо и двете търговски дружества в деня на извършването на оспорваната сделка, е било признато за собственик на имота- предмет на настоящия иск, е неоснователно с оглед очертаните в ч.298, ал.1 ГПК обективни и субективни предели на силата пресъдено нещо. Изложил е, че въпросното решение е влязло в сила само между страните в повдигнатия спор относно конкретното искане и на заявеното основание, и не обвързва със силата на пресъдено нещо ищеца в настоящото производство, поради което и наличието му не се свързва с правните последици, които имат значение за изхода на спора по конститутивния иск, чиято цел е обявяване за недействителна спрямо ищеца на атакуваната сделка, както и че проявлението на последиците от решението по чл.124 ГПК може да бъде осъществено в евентуалното бъдещо изпълнително производство, в което принудителното изпълнение е насочено срещу предмета на атакуваната сделка- като титул, който легитимира лицето, признато за собственик на имота, да предяви иска по чл.440 ГПК. Намерил е и че са налице всички елементи от фактическия състав на правната норма на чл.135 ЗЗД: съществуващо вземане в полза на кредитора, възникнало преди действието, което обявяване за недействително се иска; действие, при извършването на което длъжникът е знаел, че то уврежда кредитора; лицето,с което длъжникът е договарял при възмездната сделка, също е знаел за увреждането, при наличието на които предявеният иск следва да бъде уважен. По основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- в противоречие с практиката на ВКС, чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Неоснователно е искането а допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В настоящият случай касаторът не е обосновавал приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, като не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело- т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009г. Формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира правния въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъжда наличието на соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, дължимо от него обосноваване, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите- ТР №1/2009 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009г. В настоящият случай касаторът не е обосновавал приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, като не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като не е изложил и никакви доводи относно допълнителното основание, а се задоволил единствено да посочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради твърдяна очевидна неправилност на решението. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В случая от мотивите на обжалваното решение не се установява наличието на очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Съображенията на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда, по своята същност представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче настоящият съд може да се произнесе само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос, а не в производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 459/19.07.2021г., постановено от САС, ТО, 6 състав по в.т.д. № 173/2021г., с което е потвърдено решение № 260199/21.10.2002г. на СГС, ТО, VІ 1 състав по т.д. № 44/2019г. По делото липсва направено от Я. М. искане за присъждане на разноски. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,