Определение № 474 от 05.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 361/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. Т. от с. Р., община В. срещу определение № 139 от 20.03.2009г. по в. ч. гр. д. № 199/2009г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. Г. Т. срещу определение № 1677/13.10.2008г. по гр. д. № 1662/2008г. на Великотърновски районен съд. С потвърденото определение на Великотърновски районен съд производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Софийски районен съд. Частната жалбоподателка поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно. Прави оплакване за несъобразяване с обстоятелството, че са налице преки отношения с поделение на ответника – агенция Велико Търново, и нарушение на разпоредбата на чл. 113 ГПК, която в случая е приложима, тъй като ищцата е потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КЗ. Допустимостта на касационното обжалване на съдебния акт е обоснована с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос по приложението на правилата за местна подсъдност и по-конкретно чл. 113 ГПК, който е решаван противоречиво и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че правилно районният съд е приложил разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и чл. 119, ал. 3 ГПК, тъй като възражението за местна подсъдност е направено от ответника своевременно в срока за отговор, седалището и адресът на управление на ответника към момента на предявяване на иска се намират в София и същият няма регистриран клон във Велико Търново. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 115 ГПК се явява неприложима, защото предявеният иск е на договорно, а не на деликтно основание. Поради това е направил извод, че компетентен да разгледа предявения иск е Софийски районен съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Значимият към настоящия момент за спора въпрос е процесуалноправен и се отнася до разпоредбите за местна подсъдност по иск, предявен от увреденото физическо лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 09.01.2008г. по вина на водача на лек автомобил, застрахован при ответника, при действието на Кодекса за застраховане. По този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, предвид липсата на практика и възможността да бъде разрешаван противоречиво. Въззивният съд правилно е приел, че разпоредбата на чл. 115 ГПК се явява неприложима, защото предявеният иск е на договорно, а не на деликтно основание, но не се е съобразил с разпоредбата на чл. 113 ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Посочената законова разпоредба предвижда изборна местна подсъдност, наред с подсъдността по чл. 108, ал. 1 ГПК, като изборът е предоставен на ищеца. В настоящия случай предявеният иск е иск на потребител - увреденото физическо лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 09.01.2008г. по вина на водача на лек автомобил, застрахован при ответника. Ищцата има качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на застраховането. Искът е предявен по постоянния адрес на ищцата – с. Р., община В., ул. „Н” № 20 и следователно компетентен да го разгледа е Районен съд Велико Търново. Поради това, че въззивният съд не е съобразил изборната подсъдност по чл. 113 ГПК, е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който заедно с определението на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на Великотърновски районен съд за разглеждане на предявения иск. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение